150 000 младежи нито учат, нито работят! Докога мама и тате ще се грижат за 30-годишните деца

По данни на статистиката около 150 000 младежи на възраст от 18 г. до 28 г. нито учат, нито работят. Като имаме предвид, че годишно средно се раждат около 50 000 деца, този контигент представлява три поколения. От 18 г. до 28 г. са десет поколения или 33% от младежите нито учат, нито работят. В същото време университетите са готови на всякакви компромиси за да запълнят залите за обучение. В много специалности държавата финансира почти 100% таксите за обучение и пак няма мераклии да учат за инженери, физици, химици и други точни науки. На пазара на труда също се търсят над 200 000 души в широк спектър от специалности - от средни техници и шофьори до готвачи. Затова се налага внос на работници от Азия - Узбекистан, Киргизстан, Непал и други екзотични дестинации.

Да обобщим - 150 000 младежи не искат да учат, не искат и да работят въпреки, че държавата им е осигурила прекрасни условия за целта. При различни анкети младежите са заявили искания за фантастични за нашите разбирания високи заплати и специални условия за работа. В същото време исканията за високи заплати не са подкрепени от съответните знания, умения и труд. За тези младежи, които имат завършено обучение по айти специалности, инженерни специалности и владеене на езици и сега се осигуряват високи заплати. Цели сектори са достигнали средно европейско ниво на труд. Този контигент от 150 000 младежи, по принцип е с ниско ниво на образование и без никакви умения приложими в производството.

Веднага се задава въпросът - от какво живеят тези младежи? Много от тях имат автомобили, посещават редовно барове, дискотеки и кафенета. Демонстрират висок стандарт на облекло и живот. Проблема е в типично българската традиция, че "мама и тате" се грижат за детето до поне 30 години?! В много западни държави - например САЩ това не е възможно. Традициите са, че след 18 години или учиш или работиш. Повечето младежи дори напускат семейния дом за да бъдат самостоятелни и това е нормално за обществото. При нас бабите и дядовците се грижат за внучетата, а там това е много рядко. Проблемът е в нашата народопсихология и традиции. Този патриархален дух е наследен от поколенията и трябва много време да се смени с по-модерни традиции. Дотогава ще виждаме стотици младежи седнали на кефенетата в пешеходната зона през работно време.
 
Александър Константинов