У нас тарикатът е на почит, а честният човек - балък    

Има нещо, което ме дразни страшно много в нашата държава. И то не са само ниските заплати, високите цени или разбитите улици. Дразни ме онзи особен български тарикатлък, с който някои хора толкова се гордеят. Да минеш метър, да прередиш някого, да не си платиш, да излъжеш.

Вижте само какво се случва по пътищата. Стоят 50 коли в задръстване, хората чакат търпеливо. И изведнъж се появява нашият герой. Минава най-отстрани, прережда цялата колона и ако не го пуснеш, започва да ти свири с клаксона. Друг спира заема 2 паркоместа, за да не му одраскат скъпата кола.

Във всеки жилищен блок има поне един човек, който не си плаща таксите за входа, но има най-големите претенции. Асансьорът не работел, стълбището било мръсно, домоуправителят нищо не правел. Само че когато трябва да даде 10 или 15 евро за общите разходи, изведнъж няма пари. Същият може да си поръчва храна през ден и да кара кола за хиляди евро, но за входа няма.

А майсторите? Колко хора са се парили от онзи майстор, който идва, оглежда, обяснява ти колко сложна е работата, взима капаро и после започва голямото издирване. Първо щял да дойде в понеделник, после му се развалила колата, в сряда бил болен, в петък имал спешен обект. Накрая спира да си вдига телефона. А ти си взел отпуск, купил си материали и седиш с разкъртена баня. После същият този се оплаква, че клиентите били много претенциозни и не уважавали труда му.

Същото е и с парите назаем. Имаш приятел, който бил закъсал, трябвали му спешно 200 или 300 евро, щял да ги върне другата седмица. Помагаш му, защото си човек. Минава седмица, после месец, после три. Човекът качва снимки от ресторанти, ходи по почивки, купува си нов телефон, но за твоите пари все няма възможност. И когато най-накрая си ги поискаш, започва да се сърди. Ти излизаш лошият, защото си искаш собствените пари. Накрая губиш и парите, и приятеля.

Има и един особено противен тарикатлък. Викаш човек да ти свърши работа, той се труди цял ден, а накрая започваш да му обясняваш защо трябва да ти намали цената с 20 евро. Същата вечер обаче спокойно оставяш 100 евро в заведение и дори не поглеждаш сметката.

А какво да кажем за работата? Един човек се скъсва от бачкане, поема чужди задачи, остава след работно време. До него седи друг, който половин ден пие кафе, скатава се, прехвърля задълженията си. Накрая двамата получават еднакви заплати. Понякога вторият дори се урежда по-добре, защото знае как да се подмазва и как да представя чуждата работа за своя.

Най-лошото е, че постепенно започваме да гледаме на коректния човек като на някакъв наивник.
После се оплакваме колко тежък бил животът в България. Ами как да не е трудно, когато за толкова много хора личната изгода е по-важна от всичко останало?
 
Борислав Борисов