Колко струва луксът да се разболееш в България

В България е лукс да се разболееш. И не говоря за някаква тежка болест, операция или лечение за хиляди евро. Говоря за най-обикновеното разболяване. Ставаш една сутрин, боли те гърлото, имаш температура, не се чувстваш добре и решаваш да отидеш на лекар. И от този момент започва едно приключение, в което накрая не знаеш кое те е заболяло повече – гърлото или портфейлът.

Първо се опитваш да си запишеш час при специалист. Обаждаш се и ти казват, че по Здравна каса има свободен час след три седмици. Ако обаче искаш платен преглед, изведнъж се оказва, че може още утре. И така вадиш едни 50-60 евро. Отиваш на прегледа, лекарят те преглежда и ти назначава няколко изследвания. Само че за някои от тях пак трябва да платиш. После ти изписва лекарства и тръгваш към аптеката. Влизаш с рецепта и фармацевтът започва да вади кутийки. Това сутрин, това вечер, това след хранене, това преди хранене, това за стомаха, защото другото може да ти раздразни стомаха. И накрая ти казва: „Дължихе 87 евро“. А ти стоиш и гледаш торбичката с пет кутийки, сякаш вътре трябва да има нещо златно.

След няколко дни трябва да отидеш на контролен преглед. Ако не се оправяш, може да се наложат допълнителни изследвания или друг специалист. И така едно уж обикновено разболяване съвсем спокойно може да ти струва над 100-150 евро – без да си лежал в болница, без да си претърпял операция, без да се е случило нещо кой знае колко сериозно. Просто си имал неблагоразумието да се разболееш.

И тук идва въпросът – нали всеки месец плащаме здравни осигуровки? Нали идеята е, когато имаш нужда от медицинска помощ, да можеш да я получиш? Когато трябва да плащаш осигуровките си, системата работи безотказно. Когато ти трябва преглед сега, понякога се оказва, че трябва да платиш още веднъж.

А представете си едно семейство с две деца. Едното се разболява, след три дни другото, след него майката, накрая и бащата. Четирима души, прегледи, лекарства, отсъствия от работа, евентуално изследвания. И един месец, който финансово си бил подредил сравнително добре, изведнъж отива по дяволите. Защото болестите не се съобразяват дали този месец плащаш каско на колата, дали имаш кредит, или дали детето има нужда от нови обувки.

Но всичко това е нищо в сравнение с положението на някои пенсионери. Защото аз мога да се възмущавам, че съм оставил 50 евро в аптеката, но има възрастни хора, за които тези 50 евро са огромна част от парите, с които разполагат. Хора, които не пият едно лекарство за 5 дни, а няколко лекарства всеки ден, години наред. И всеки месец трябва да смятат колко ще им остане за храна, ток и отопление, след като си купят необходимото от аптеката. А най-тъжното е, че има немалко хора, които вече отлагат да отидат на лекар не защото не ги боли, а защото се притесняват колко ще им струва.
 
Борислав Борисов