На изборите: Ще има ли битка за второто място  

Изборите чукат на вратата. Остават броени дни до избора на новия български президент. А въпросите, които си задавахме в началото на кампанията, като че ли останаха без отговор.

Избирателната активност не показва признаци на събуждане. И това ще е основният показател доколко смислени и ефективни са били предизборните кампании. Логично е очакванията да са насочени към кандидатските двойки, които са начело в предпочитанията на избирателите. И логично е именно към техните кампании да имаме претенции.

Първият и вторият според социологическите изследвания водеха кампании по подобие на двата основни подхода при опита да приспиш дете, което не иска да заспива. Единият вариант е да му покажеш какво трябва да направи, а ако не го направи, да го наплашиш така, че да заспи преди Торбалан да се е промушил през някоя дупка и да го отнесе… неясно къде и неясно защо, но далеч от ласкавия скут на мама, която е готова да бди над съня ти. Ако заспиш.

Другият вариант е да събудиш позитивната фантазия на детето и да го „разходиш“ из страната на чудесата, населена с прекрасни феи и добродушни герои, които умеят всичко, преодоляват всяка трудност без капчица пот на челото. Те могат да те сгреят и нахранят, те знаят всичко за живота и заедно с тях можеш да полетиш на пухкавите облачета на щастието. И сънищата.

Единственият проблем в случая е, че и в двата варианта гражданите са поставени в незавидната позиция на деца – патерналисткият разказ за бъдещето, на повърхността различен като визия и съдържание, в дълбочината си е еднакъв. Това е разказът, в който си избираме вариант на президент, който е безвариантен като резултат – трябва да заспим, за да се окажем в ситуация на сигурност или щастие.

Логично е подобни кампании да не доведат до повишаване на активността. Но в същото време има още няколко кандидатски двойки, чиито резултати – ако съдим пак по данните на социологическите агенции – сумарно представляват избора по около една трета от решилите да гласуват. Доколко тези кампании ще могат да повлияят върху активността, ще зависи и от конкретната ситуация в последните дни на тази седмица. Вероятността да бъде застрашена позицията на първия е много малка, а вероятността да бъде застрашена позицията на втория остава. Остава и възможността резултатите на кандидатските двойки да се приближат, макар че е сложно да се прогнозира радикално разместване.

Освен приспивния си характер кампаниите на първите две кандидатпрезидентски двойки се отличават с еднаква стратегическа грешка – системно объркване на собствените избиратели. На ниво послания. До ниво неяснота какво точно ще направят като президенти. Подхранва се само подозрението, че единият ще донесе спокойствие и синхрон с управляващите, а другият ще продължи практиката на конфликт между президента и премиера. Но и подозрението, че е възможно единият да се еманципира от гуруто си, а другият да се е разбрал с кандидата на гуруто. Но и двамата не искат да кажат ясно – КОЙ? Кой е агресорът, е един от множеството въпроси, които още търсят своя отговор. Остава надеждата да го получат във вече май съгласувания дебат между първи и втори тур.

Устойчиво се налага единствено мотивът за липсата на алтернатива. При това рамкиран като избор между двама кандидати, чиито крайни резултати са ясни. И в опита си да поддържат с всички сили този мотив, кандидатите – както се казва – се раздадоха. Ще съхранят българската азбука и нито дума за това, че в детската градина знаят повече думи на английски, отколкото на български. Български войници няма да бъдат изпращани да се бият за Украйна, но кога и кой иска да свика – май би следвало да кажем опълчение, защото иначе следва да предположим, че има неизвестен за българите риск НАТО да се включи във войната. От другата страна, докато меси питки, кандидатът показва и персонална агресия, защитавайки правото само на мъжете да са главнокомандващи армия. А докато получава съобщения от активисти на ГЕРБ, че ще гласуват за него, вицето му ни учи какви книги да четем, за да успеем в живота.

Има ли още българи, които не са разбрали какви са посланията на двете двойки, които се държат като единствените в състезанието, наречено избори? Май да. Признавам си, аз съм една от тях. Не разбрах какво мисли и как ще действа бъдещият президент в бъдещата реформа на съдебната система. Нито разбрах какви промени в конституцията би предложил и въобще би ли предлагал. Как си представя изпълнението на функциите да представлява българската нация и какви са позициите му като главнокомандващ българската армия относно обща европейска политика на отбрана и сигурност.

Важно ли е за избора на 25 октомври да знаем какво мислят, какво искат и какво ще правят бъдещите президент и вицепрезидент на България? За някой е важно, за друг е по-важно да са „нашите, а не другите“, трети въобще не се интересува от тези избори, а четвърти продължава да се пита „за кого да гласувам“. За разлика от другите въпроси, за които стана дума, на този въпрос отговор има. И все още е интересно да разберем какъв ще е той.