Четете трилогията на Димитър Талев „Самуил“    

След като поотминаха емоциите около връщането на тленните останки на цар Самуил, не може да не се отбележат някои неща, които съпътстваха еуфоричното преклонение пред паметта на българския цар. Една от най-трагичните личности може би в средновековната ни история.

Естествено, типично по български обичай се появиха и съответните отрицатели на целия този процес. Защо трябвало останките да се пренасят тук, а не се оставят там, където е бил погребан след смъртта си владетелят. Дали въобще това са неговите кости, или са нечии други. Какво толкова бил направил като цар, след като след него византийците ни поробват за цели два века. Ами да, затова трябва да намери покой Самуил тук, в софийския храм. Защото София е столицата на българската държава днес. Онази държава, която той десетилетие и повече трагично бранеше и опитваше да съхрани. И именно заради трагизма на неговото царуване и саможертва днес наследниците му трябва да могат да се поклонят пред паметта му. Едва ли гръцките учени ей така просто са решили, че едни намерени кости са на българския владетел Самуил. Естествено, това е станало след съответни задълбочени исторически и всякакви други проучвания и анализи.

Колкото до онези, които обвиняват Самуил за кръвопролитията в борбата за опазването на трона, да вземат да погледнат и европейската средновековна история. Извинявайте, ама в кой от големите европейски средновековни дворове се минава без проливане на кръв, заточения, тъмници? Целият трагедиен дял от творчеството на Шекспир е създаден именно на базата на кръвопролитията, убийствата и чашите с отрова в английските кралски покои.

Десетилетия наред през соца за Самуил в училищата се говореше с половин уста, а всъщност той е владетелят, подчинил всичко, включително и личния си живот, на опазването и съхраняването на българската държава. Царят, получил сърдечен удар и намерил смъртта си при гледката на зверски ослепените му воини. Един от най-драматичните и най-трагичните моменти в 13-вековната ни история. Затова Самуил трябва да бъде препогребан на родна земя, а днешните българи да могат да се покланят пред останките му.

Да не забравяме и шамара, който гърците удариха на северномакедонците, показвайки ясно и категорично чий цар е бил Самуил и кои са крадци на история. И накрая в цялата тази еуфория как никой не спомена големия български писател Димитър Талев, увековечил трагизма на Самуиловото царуване във великолепната си трилогия „Самуил“? Която четох като ученик с огромен интерес. Едно великолепно художествено превъплъщение на историческия драматизъм през онази трагична епоха.
 
Асен Иванов, София