През последните десетилетия начинът, по който се храним, се промени значително. Все по-голяма част от храната, която достига до трапезата ни, преминава през различни етапи на индустриална обработка. Удобството, дългият срок на годност и лесният достъп превърнаха ултрапреработените храни в неизменна част от съвременния начин на живот. В много случаи те спестяват време и улесняват ежедневието, но все по-често възниква въпросът каква е цената на това удобство за нашето здраве.
„През последните години ултрапреработените храни се превърнаха в една от най-обсъжданите теми в областта на храненето и превантивната медицина. Натрупаните научни данни показват, че високата им консумация е свързана с повишен риск от затлъстяване, метаболитен синдром, захарен диабет тип 2, сърдечносъдови болести, нарушения в чревния микробиом и редица други хронични състояния“, обясни д-р Кристияна Паункова, лекар специализант по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.
Ултрапреработените храни съдържат съставки и хранителни добавки, които рядко се използват в домашната кухня. Те включват рафинирани захари, преработени мазнини, модифицирани нишестета, емулгатори, стабилизатори, оцветители, овкусители и консерванти.
Сред най-често консумираните такива продукти попадат безалкохолните напитки, сладкарските изделия, пакетираните закуски, готовите десерти, инстантните храни, колбаси и голяма част от продуктите, предлагани като бързо хранене. Не всяка обработена храна обаче е вредна или попада в категорията на ултрапреработените продукти. Замразените зеленчуци, пастьоризираното и киселото мляко или консервираните храни също преминават през определена обработка, но запазват основните си хранителни качества.
Преработените храни се характеризират с високо съдържание на добавени захари, сол и мазнини, като същевременно съдържат по-малко фибри, витамини и минерали. Клинични проучвания показват, че хората, които консумират предимно пакетирани храни, приемат повече калории през деня в сравнение с онези, които се хранят с минимално преработени продукти. Този начин на хранене неизбежно води до увеличаване на риска от наднормено тегло и затлъстяване.
Освен върху телесното тегло тези продукти оказват влияние и върху метаболитното здраве. Високият прием на рафинирани въглехидрати и добавени захари може да доведе до по-големи колебания в нивата на кръвната захар и инсулина. С течение на времето това увеличава риска от развитие на инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2.
Един от най-интересните феномени в храненето на съвременния човек е т. нар. „скрит глад“. Това състояние се наблюдава при хора, които приемат достатъчно или дори прекомерно количество калории с храната, но въпреки това страдат от дефицит на важни хранителни вещества. Обяснението е, че голяма част от ултрапреработените продукти доставят значително количество енергия (калории) под формата на рафинирани въглехидрати, добавени захари и мазнини, но съдържат сравнително малко витамини, минерали, фибри и други полезни вещества. В резултат организмът получава калории, но не и всички хранителни елементи, необходими за оптималната му работа. С течение на времето подобен хранителен модел може да доведе до дефицити на желязо, витамини от група В, витамин D и други хранителни вещества, въпреки че общият калориен прием е висок. Т. е. тялото реално е гладно, макар и прехранено с повече от нужните му калории.
Все още няма коментари