Защо са тъжни българските пенсионери

Живеем в скъпа държава. В магазина редовно виждам възрастни хора, които излизат с хляб, кисело мляко или ориз от топлата витрина. Гледат постоянно цените. Пресмятат дали ще им излезе сметката и дали пенсията ще им стигне.

В други европейски държави доста от цените са по-ниски. Лично съм го виждал. А там и възрастните хора вземат повече пари и се живее по-добре. Пенсионерите пътуват, пълнят си хладилника и живеят достойни старини. Тук всички възрастни хора са едни притеснени, тъжни и изморени от живота. Няма я онази ведрост. И всичко опира някак до пустите пари и лишенията, които им се налага да търпят.

Но не само старите хора гледат цените. София не е България. В много малки градчета и селца не се ходи по ресторанти за вечеря. Пак се гледат цените и се купува най-евтината храна. Една от най-лошите храни – кренвиршите – продължава да е на пазара и да печели пари. В малките населени места там това е редовната прехрана заедно със сиренето и домата. Никой не купува телешки пържоли и скъпи меса.

Народ, който гледа цените на стоки от първа необходимост и не може да си ги позволи, е тъжен народ. Абсурдно е с такива доходи да имаме такива цени. И пак оцеляваме. Но думата наистина е „оцеляване“, а не качествен живот. Защото си мечтая всеки да влезе в магазина и да не гледа цените – да си купува каквото му се яде. И това вече ще е щастлив живот. И съм сигурен, че и хората ще живеят до повече години – стресът ни погубва.

Иначе, когато видите, че някой човек си брои стотинките да си вземе хляб или сиренце – платете му го. Не тежи толкова много на вашия бюджет, а за него това ще е още едно хапване бонус. Което е повече от страхотно. Нека бъдем хора!
 
Мирослав Мирчев, Шумен