Пълните хора с деменция живеят по-дълго  

Затлъстяването в средна възраст е съществен рисков фактор за развитието на деменция в по-късен етап от живота, но връзката между двете състояния може да е по-сложна, отколкото се смяташе досега. Изследователи от САЩ и Канада са открили доказателства, че по-високото телесно тегло се свързва с по-продължителен живот след поставяне на диагноза деменция, съобщава Science Alert.

Резултатът е изненадващ предвид многобройните здравословни проблеми, свързани със затлъстяването – от високо кръвно налягане до различни видове рак. Откритието обаче може да помогне на специалистите да разберат по-добре развитието на деменцията и възможностите за забавяне на нейното прогресиране.

Изследователският екип е анализирал здравните досиета на 4523 възрастни американци на възраст 51 и повече години. В началото на проучването участниците не са страдали от деменция, но впоследствие са развили заболяването.

Въз основа на индекса на телесната маса, измерен в началото на изследването, участниците са разделени в четири групи: с нормално тегло, с наднормено тегло, със затлъстяване от първа степен и със затлъстяване от втора или трета степен. Проследяването е продължило до 20 години. Резултатите показват, че хората с нормално тегло са били значително по-склонни да починат по-рано.

„Това не означава, че пациентите с деменция трябва да се стремят към наднормено тегло или затлъстяване, тъй като нашето проучване не е предназначено да изследва този въпрос – заявява Вирджиния Чанг, изследовател в областта на поведенческите науки от Училището по глобално обществено здраве към Нюйоркския университет. – Резултатите ни обаче показват, че състоянието на теглото може да бъде полезен прогностичен показател за преживяемостта към момента на диагностициране на деменцията. Те подкрепят и схващането, че храненето е ключов фактор за здравето и жизнеспособността на хората с деменция.“

В сравнение с участниците с нормално тегло при хората с наднормено тегло рискът от смърт през периода на проследяване е бил с 16% по-нисък. При диагностицираните със затлъстяване от първа степен намалението е 27%, а при тези със затлъстяване от втора или трета степен – 22%.

Това не е напълно нова концепция. Подобен феномен, известен като „парадокс на затлъстяването“, е наблюдаван и при сърдечни и бъбречни заболявания.