Ние, пенсионерите, все още сме живи и имаме права

Вчера една очевидно млада жена ми написа следното: „Вие, пенсионерите, трябва да оставите младите да решават кой да бъде избран“??? Това ме предизвика да напиша това послание.

Ние, пенсионерите, сме 2 млн. души. За да си пенсионер, си работил 36-40 години и това е точно през най-трудните години на Прехода. Ние сме преживели и Жан Виденов, и Иван Костов, и царя, и Борисов, и последните 5-6 години, когато гласувахме 8 пъти. Ние сме видели всичко и нищо не може да ни изненада. Тези възрастни хора са високообразовани, те са прочели стотици книги за разлика от сегашните младежи. Това са живи хора със своите проблеми, със своите разбирания и надежди. За журналистите като Цветанка Ризова, Виктор Николаев, Лора Крумова, Светльо Иванов и т. н. ние сме невидими! Да сте видели в някоя телевизия да е поканен обикновен пенсионер, който преживява с 500 евро пенсия – няма такъв прецедент. Нас, пенсионерите, не ни интересува максималният осигурителен доход, плосък или къдрав ще е данък на доходите, но ни интерсува как ще се отопляваме през зимата, как ще си платим лекарствата и как ще осигурим храната за месеца.

От 6,5 млн. изибратели по списък 2 млн. души са в чужбина. Остават 4-4,5 млн. в България, от които 2 млн. пенсионери. Тези хора гласуват на избори. Когато една партия забрави за нас, като БСП, тя отива в архивите. Ние сме тук, ние все още сме живи хора, ние имаме своите политически убеждения и правото да изберем кой да ни управлява. Децата, които се раждат годишно, са под 50 000. В същото време умират 100 000 души годишно – населението на България изчезва със страшна скорост. Годишно се пенсионират около 80-90 000 души, които също са хора, и политиците и партийните им креатури не може да забравят за нас. Ние сме тук, все още сме живи и имаме своите права.
 
Александър Константинов