Йотова, Гюров и алъш-веришът за балотажа

В предишния анализ „Борисов ще бие дузпа в 90-ата минута на президентския мач“ с помощта на математиката, логиката и обективния анализ се опитах да докажа, че президентските избори не са предрешени, както ни проглушиха ушите абонираните за сутрешните блокове социолози, политолози и останалите всичколози. Предвидих, че ще бъдат много оспорвани. И в крайна сметка ще бъдат решени на балотажа с решаващата роля в него на дисциплинираните електорати на ГЕРБ и ДПС. Което е факт.

Факт е и новият грандиозен провал на социолозите. Аз отдавна съм скептичен да вярвам докрай на социолози с голф игрища, които са ги построили с пари от социология. Ако моят приятел Благовест Сендов, лека му пръст, беше жив, сигурно щеше с блага усмивка да каже, че социолозите за пореден път вкупом не познаха и вкупом непотребни станаха. Този път обаче издънката им е чутовна. До последно ни убеждаваха, че разликата между първия и втория е 15-20%, а тя се оказа 2-3%. „Сова Харис“ само дни преди изборите „измериха“ дори 49% за Йотова срещу 20% за Гюров!? Убеждаваха ни, че до машините ще отидат 2 400 000-2 500 000, а те отидоха 1 400 000. Грешка от 1 милион!!!

Като върнем лентата назад, ще видим, че най-манипулативната гилдия в нашето общество е социологическата. Генезисът на най-маститите им фигури води до структурите на БКП и ДКМС преди 10 ноември 1989 г. Там бяха положени основите на тази наука, която се изроди в машина за манипулации, а най-видните ѝ представители в сервитьори на повикване. Поръчваш, плащаш и получаваш съответната „прогноза“.

Сегашната невиждана издънка е най-голямата, но далеч не единствената. През април на парламентарните избори те също бяха далеч от истината и пропуснаха електоралното цунами, което Радев предизвика с току-що създадена си партия „Прогресивна България“. Дни преди вота мереха, смятаха, че ще има 80-90 депутати, а той вкара в парламента 131. Но можем да се върнем и 25 години назад. Преди четвърт век пак се изложиха като кифладжии, когато предричаха стопроцентова победа за втори мандат на президента Петър Стоянов, а накрая президент стана Георги Първанов, когото никой не слагаше в сметките. Тогава само месец преди вота „Алфа Рисърч“ дава 34% на Петър Стоянов, 19% на Богомил Бонев и 18% на Георги Първанов. Вместо това на първия тур Първанов получава 36%, т. е. два пъти!!! повече, Стоянов 34% и Бонев 19%. На балотажа лидерът на социалистите печели убедително с 54 на 45% срещу фаворита на социолозите Стоянов. В случая имаме сходна картина, но с много по-дискредитиращо социолозите отклонение в резултатите.

Настоящата ситуация предлага и още прилики с президентските избори през 2001 г. Безспорният фаворит тогава Петър Стоянов също се кандидатира уж като независим. Също получи подкрепата на победилата убедително само преди 6 месеца царска партия НДСВ. Само че царят просто го преметна. И в деня на вота, вместо знаково да гласува пред камерите, си намери някаква работа в село Баня, което царските избиратели разчетоха като „Стойте си вкъщи и не се занимавайте с глупости!“. Те си останаха вкъщи, а Стоянов остана без втори мандат. Прецаканият президент вместо царска милост получи царско двуличие.

Сега двойката Йотова – Вълчев също получи благословията на лидера на победилата преди шест месеца убедително партия ПБ, но някак с половин уста, между другото. И 900 000 избиратели, гласували преди 6 месеца за Радев, сега не си направиха труда да се разходят до избирателните бюра в прекрасния слънчев октомврийски ден. Мъдрецът на ПБ Слави Василев обясни сензационния резултат с прозрението, че за хората няма значение кой е президент, щом Радев е премиер. Всички му скочиха, но всъщност излиза, че е точно така. От 6,5 млн. имащи право на глас гласуваха само 1,4 млн. Т. е. 5 млн. българи откровено заявиха, че не ги интересува кой ще е президент. Когато повече от 2/3 от нацията застане зад тази теза, естествено, възниква въпросът дали пък президентът не е излишен? Кому е необходима институция, която 5 млн. от нацията не смята за важна и не иска да гласува за нея? Защо социолозите не предвидиха тази скандална тенденция? Не можеха или не искаха? Как така тя е била известна на мъдреца Василев, а на тях не? От парламентарните избори до 25 октомври за 6 месеца изчезнаха 2 милиона гласоподаватели?! На следващи парламентарни избори те може би ще се върнат? На местните също. А може би не? Може би пак искат смяна на формата на управление? Може би пак „35 години стигат!“.

Сега измервачите на общественото мнение плюс прилежащите им дежурни политолози по студиата кършат ръце и се оправдават по всевъзможни начини, един от друг по несъстоятелни. А възможните обяснения са две. Или е некадърност, или е корист. Ако е първото, да си връщат дипломите. Ако е второто, играта много загрубява.
Но в интерес на обективността социолозите имат смекчаващо вината обстоятелство. При двете водещи двойки реално нямаше предизборна кампания. Действащият президент отчиташе по три протоколни мероприятия на ден с протоколни речи, които телевизиите прилежно отразяваха. Не знам на какво са се надявали в предизборния щаб, но очевидно ефектът се оказа обратен. Кандидатът за вицепрезидент Вълчев пригласяше от време на време с някакви изявления – хем банални, хем гарнирани с досадно оригиналничене. Още когато бе обявен за кандидат, попитах каква е идеята? Какви избиратели се очакваше да привлече вицето? На ГЕРБ, която два пъти го избра за шеф на БТА? На СДС? На БСП, която той преди години в битността си на журналист от Дарик радио редовно громеше и иронизираше, особено при свалянето на правителството на Жан Виденов? Или пък на Клуба на пътешествениците, чийто виден член се оказа, посещавайки като турист рекордните 193 държави? Чудно кога е намирал време да работи този човек?

Кампанията на Гюров също бе невидима. Казват, че била основно в т. нар. социални мрежи. Едва ли са направили богат улов там на фона на сензационната избирателна пасивност. Единствено любопитен и натрапващ се факт бе, че вицето Кандев беше упорито крит от публични изяви и особено от дебати, защото можехме да станем зрители на кадри от филма „Полицаите от Сен Тропе“.

Сега на балотажа големият парадокс е, че всеки иска да спечели, но никой официално не иска конкретна подкрепа. В този смисъл предстои голямо надлъгване. Йотова няма как да поиска лидерите на ГЕРБ, ДПС да призоват електоратите си да гласуват за нея. Така за нея остава главно дълбокият електорален резервоар на „Прогресивна България“, който на този етап остана почти пълен. Гюров също няма как официално да се помоли на Борисов и Пеевски да препоръчат на техните избиратели да го подкрепят. В щабовете им считат, че официално поискана такава подкрепа колкото ще им донесе, толкова и ще им отнеме.

Това обаче не изключва тайни договорки и дискретни окръжни по партийните структури за кого да гласуват. Радев е в открита война с Пеевски и след арестите на емблематични кметове на ДПС лидерът на ДПС няма никакъв интерес да помогне на Радев да се сдобие с лоялен президент и да регистрира победа. Така че много е вероятно определен брой гласове да заминат към Гюров, ако тази операция бъде изиграна технично. От своя страна ПП-ДБ също воюват с лидера на ДПС отдавна и дослукът на пръв поглед изглежда невъзможен. Но кой знае? Сега изглежда, че интересите им съвпадат. Ако ПП-ДБ искат да имат президент, тези гласове са им нужни. Още по-нужни са им гласовете на ГЕРБ по същата причина. Разбира се, и на двата лагера им е необходим и солидният електорален ресурс на „Възраждане“. Проблемът е, че няма как открито да го поискат. А каква ще е играта за втория тур на Костадинов? Неговият основен интерес е да си върне онези 200 000 проруски гласове, които на 19 април отидоха при Радев. Тази операция не включва Йотова да стане президент и засилване позициите на Радев. Но пък официална подкрепа за Гюров е немислима и самоубийствена. Явно и тук ще има тайна дипломация. Подгласниците във вота Радостин Василев, Ивелин Михайлов и президентът на народа Христанов имат общо 10%, или около 150 000 гласа, които почти сигурно ще отидат в касичката на Гюров.  
Ако първият тур беше турът на големите изненади, вторият ще е турът на голямото надлъгване. Но както и да завърши този странен президентски вот, за кибиците отстрани забавлението е гарантирано.