Йордан Стоичков, по-известен в цяла България просто като Бай Данчо, е емблематичният личен готвач на Тодор Живков. В продължение на близо две десетилетия той се грижи за менюто на Първия в системата на УБО. Роден е през 1948 г. в с. Скрино, Кюстендилско. Завършва Техникума по обществено хранене в София и започва да стажува в култовия за времето си ресторант „Копитото“ на Витоша. Негов колега го кани да започне работа в УБО. Преди обаче да му бъде поверено готвенето в резиденциите, всички негови роднини и приятели са подложени на щателна проверка от Държавна сигурност. През 1970 г. той започва да готви за семейство Живкови.
За разлика от днешните шеф-готвачи Бай Данчо никога не е парадирал с титли, а е залагал на перфектния вкус. Личният му девиз, останал от годините, когато една грешка е можела да му коства кариерата, е: „Готви така, че когато някой попита кой го е приготвил, да не те е срам да кажеш: „Аз!“.
В момента новата книга на Йордан Стоичков „Вълшебните рецепти на Бай Данчо“ (издателство „Милениум“) е тотален хит на пазара. Легендарният готвач разказа пред „Ретро“ за съвременните адаптации на рецептите си и за спомените си от годините в резиденцията на Тодор Живков.

– Бай Данчо, какво предлагате в новата си книга – има ли по-модерни, здравословни рецепти?
- Предлагам много нови рецепти като начин на приготвяне. Защото от пандемията насам светът се измени, хранителните навици станаха по-различни. И докато работех в редица престижни столични заведения, имах възможността да наблюдавам отблизо предпочитанията на новите поколения. Затова последните ми творения са изцяло съобразени с модерните тенденции в храненето. В тях няма много мазнини, захар или нишесте, а вместо това са включени част от обявените за най-полезни продукти напоследък. Опитвам се да съм в крак с модата, но и да не изневерявам на хубавите български традиции. Защото е напълно възможно хем да поддържаме фигурата и здравето, хем пък да не се лишаваме от най-вкусните ястия на националната ни кухня.

Направил съм някои практически промени, така че ястията да са лесни за приготвяне и да са по-здравословни. Например нещо, което сме свикнали да пържим, вече го печем. Така е с кюфтетата от спанак например. Направил съм рецептата така, че да ги сложите върху хартия за печене и да ги изпечете във фурната без мазнина. По този начин съм адаптирал доста любими традиционни ястия от българската кухня – без пържене и с по-малко количество мазнина. Ограничил съм и подправките. Използват се предимно наши, градински – магданоз, копър, джоджен, чубрица и други подобни. Нямам пикантини и фиксове в нито една рецепта – тези неща са табу в моята кухня, тъй като в тях има глутамат, натрий и тем подобни химии.

Книгите, които съм издал досега, отдавна са на почетно място в много български домове, с тях приготвят своите вечери толкова семейства. Но имам още много рецепти за споделяне.
– Няма как да не ви попитам за Тодор Живков, за когото сте готвили. Какви бяха неговите предпочитания?
– Той беше скромен човек, обичаше боб, качамак, миш-маш, мусака, шкембе чорба – все неща, които се приготвяха във всеки дом. Каквото сме си готвили вкъщи, това готвех и на него. Когато беше сам, предпочиташе да му приготвям постни ястия. Казваше: „Достатъчно месо ям, когато съм с гостите, така че, когато сме вкъщи, ще ми приготвяте само постни неща“.

– Случвало ли се е да поиска нещо по-екстравагантно, по-сложно за приготвяне?
– Не мога да си спомня такъв случай. Вечер винаги го питахме: „Другарю Живков, утре какво да ви готвим?“, а той отговаряше: „А, вие си знаете какво да ми приготвите“. Така че решенията вземахме заедно с Ани Младенова – медицинската сестра, и останалите от екипа. Десерти обаче почти не ядеше. Един от малкото, които обичаше, беше мляко с ориз, и то с малко захар, която почти не се усещаше. Избягваше тортите и други подобни сладкиши с повече захар.
– Имало ли е ястие, съставка или подправка, които изобщо да не иска да опитва?
– Имаше, да – дивеч. Изобщо не го ядеше. Пилешкото също не му беше любимо. Ядеше телешко, агнешко и свинско. Обичаше ястия с кайма.
– Вярно ли е, че не е обичал да се храни сам и винаги е викал някой от охраната или от персонала да му прави компания?
– Тук отворихте една много хубава тема. Той никога не сядаше сам да яде. Често караше Ани Младенова да седне на масата срещу него. Тя винаги го правеше, когато беше там. Ако нямаше кой, сервитьорът сядаше срещу него. Имаше една дълга маса за гостите, но когато беше сам, я скъсяваха наполовина. Той сядаше на обичайния си стол в средата и така се хранеше.
– За кои други държавни ръководители – гости на Тодор Живков, сте готвили?
– Готвил съм за Фидел Кастро, Ким Ир Сен – лидера на Северна Корея и дядо на сегашния лидер Ким Чен Ун. Готвил съм за Николае Чаушеску и Саддам Хюсеин. Приготвял съм храна и за италианеца Алдо Моро, който беше убит от „Червените бригади“. Щях да пропусна и Леонид Брежнев. При последното му идване в България бях с него. Тогава Тодор Живков му освободи резиденцията и настаниха Брежнев там, а самият Живков отиде във вилата си в Бояна.
Готвил съм и за шаха на Иран. Той е идвал два пъти в България, а при второто му посещение бях личният му готвач.

Все още няма коментари