„Щурецът“ Кирил Маричков (1944-2024), обичан от поколения българи певец и композитор, е внук на един от големите столични архитекти, чието име носи.
Киро Маричков (1875-1922) е починал съвсем млад – едва на 46 години, но оставил великолепно архитектурно наследство в София. Емблематични сгради като гранд хотел „Империал“, домът на Георги Лазаров, резиденцията на Гръцкото посолство, домът на генерал Кирил Ботев, къщата на Функ и още много други, са създадени от него.
Талантливият Киро Маричков произхождал от известен калоферски род. През лятото на 1877 г. Калофер бил опожарен от турците. В тези повратни дни двама млади родители взели на ръце 2-годишното си дете и избягали в горите на Стара планина. Върнали се по-късно и разбрали, че къщата им е изгоряла. Сред тлеещите останки майката видяла, че детето си играе с някакво черно въгленче и го търкаля в ръцете си. След време големият вече мъж пазел въгленчето в сребърна кутийка като безценен спомен от неговия роден дом. Това бил големият архитект Киро Маричков. Около век по-късно внукът му – „щурецът“ Кирил Маричков, разказал тази история за дядо си.
Арх. Киро Маричков е запомнен като работяга, ставал винаги в 6 часа, пиел кафе, чертаел на бюрото си, закусвал в 9 часа, излизал за обиколка на обектите си, прибирал се следобед и продължавал да чертае. Ужасно много пушел. Освен това свирел хубаво на пиано и пеел. В бедните студентски години, докато следвал в Политехническия университет в Карлсруе, Германия, изкарвал пари, пишейки клавири на песни – руски романси, немски коледни песни…
Къщата на дядото на „щуреца“ Маричков е била в стария център на София – на ул. „Васил Априлов“ и ул. „Велико Търново“, където години наред беше резиденцията на американския посланик. В този район почти всички сгради са проектирани от даровития архитект и от неговия съученик и приятел арх. Фингов – училище „Васил Априлов“, къщата на Фингов, на отсрещния ъгъл е била къщата на генерал Кирил Ботев, а до нея – домът на Киро Маричков.
„Аз помня тази къща. Когато бях малък и се разхождахме с баща ми, минавахме винаги покрай нея и той ми казваше: „Ето я къщата на дядо ти, ето го училището, в което ще учиш. След смъртта на дядо Киро баба ми е продала къщата на един страшно богат българин. Този човек е построил до къщата на дядо ми – на ъгъла с ул. „Велико Търново“ и ул. „Васил Априлов“, една модерна и много хубава сграда. Това е сградата на Ангел или Анжело Куюмджийски, където живееше американският посланик. Там беше и къщата на дядо ми – в този двор. Веднага след 9 септември 1944 г. Куюмджийски, който по това време живеел в Щатите, продал къщата си заедно с къщата на дядо ми на американците, за да не му я конфискува новата власт. През 60-те, когато тя става резиденция на посланика, разрушават къщата на дядо ми.
Помня, че един ден баща ми се върна и каза: „Американците разрушиха къщата на баща ми“, беше адски възмутен. Спомням си две много хубави вити стълби, стигащи до една тераса на втория етаж. Имаше ограда, същата като на училище „Васил Априлов“, през която се виждаше къщата. Американците събориха и нея, а на нейно място направиха сегашната висока каменна ограда. Къщата на дядо ми така си отиде и няма никакви документи за нея“, разказа приживе внукът на големия архитект – рокмузикантът Кирил Маричков.
Все още няма коментари