Докога ще царува Вечната Амбър в образованието Янка Такева

Тези дни около суматохата, свързана с откриването на новата учебна година, едно лице, до болка втръснало на всички, отново напомни за себе си. Несменяемата от векове синдикална лидерка на учителския синдикат към КНСБ – 78-годишната Янка Такева. В социалните мрежи учител пусна колаж от две снимки – на първата е образът на въпросната госпожа, на втората е кадър от филма „Игра на тронове“, бял бродник от онези сериали, свързани с отрицателните персонажи от митичния Север в романа.

За някои може да е пресилено сравнението на колегата, но метафорично погледнато, той не е далеч от истината. Вечната Амбър Янка Такева, както подигравателно я наричат колегите учители, посреща с цветя и рози n-тата си учебна година като заслужил деятел на образованието, чийто най-голям принос е инатливата ѝ неотстъпчивост да си гледа спокойно пенсионерския живот и внуците и да освободи образователната система от себе си. Не знам доколко се чувстват защитени синдикалните членове, плащащи си редовно членския внос, но витае слухът за доста командировки през годините, и то по все интересни дестинации. Е, казва му се обмяна на опит, нали знаете? Интересно е да се види в кое българско училище е привнесена някоя новост, дошла по линия на тези задгранични разходки. Със сигурност в никое. И тъй като госпожата е не в пенсионна, а в много напреднала пенсионна възраст, носеща в съзнанието си консерватизма и носталгията по отминалата соцепоха, какво новаторско може да предложи на образованието или на синдикалната организация, която командва с желязна хватка. Нищо, абсолютно нищо.

Винаги приведена към поредната власт, към новия министър, уж загрижена за учителските и образователните проблеми. А всъщност умело лавираща, за да си живурка тихо и кротко на пенсия и немалка сигурно заплата, формирана от членския внос на бедните учители.

Естествено, вина за това имат и самите учители. Докога ще търпят и с примирение и безразличие ще оставят интересите им да бъдат защитавани от една дама, професионално архаична в своите служебни възприятия.
 
В. Минков, София