Една от най-разпознаваемите и обичани говорителки на Българската национална телевизия Мария Янакиева остава в спомените на поколения зрители със своя професионализъм, елегантност и неподражаем глас. Дълги години тя заедно с Мария Тролева, Анахид Тачева, Лили Ванкова, Любинка Няголова, Христина Христова са най-известните жени в държавата. От 1960-а до 1996-а гласът й звучи всекидневно или от радиото, или от телевизионния екран.
Пред „Ретро“ Мария Янакиева си спомня за любимата си БНТ, за уволнението на говорителите след промените и разказва как минават дните й днес.

- Г-жо Янакиева, БНТ навърши 67 години. Какво е за вас телевизията?
- Телевизията е моят живот. С моите колеги се разбирахме много и се обичахме. Цяла България ни познаваше. И днес по улиците ме разпознават по гласа. Бяхме обучени да говорим правилно, обличахме се хубаво и поддържахме перфектни прически.
Голямото разочарование дойде след Десети ноември, когато Асен Агов ни уволни. Каза, че ние ще обучаваме новите лица. Лицемерие! Ние отказахме! Някои от нас се поболяха! Телевизията не стана по-добра! И днес страдам за нея и продължавам да я следя. БНТ е моята телевизия! Гордея се, че работих в нея.
Радвам се и че кадър на БНТ – Илияна Йотова, стана президент на България! Добре е, че има жени в политиката!

- Казвате, че Асен Агов ви е уволнил от БНТ с телеграма.
- Да, през 1992 г. Аз получих една от последните телеграми. На Ламбрев, който беше от най-добрите говорители, знаете ли как му съобщиха за уволнението? В коридора чистачката му носи едно листче и му казва през сълзи: „Господин Ламбрев, това ми дадоха да ви предам.“ Беше ужасно. Беше такава мръсотия. И после да ни казват ние да обучаваме новите лица? Ние сме учили толкова много! Имаше корифеи, които ни учеха на техника на говора, беше много строго. А сега е песен! Тогава нямаше аутокю. Всичко се четеше.

- Спомняте ли си интересна случка от работата ви в БНТ?
- Спомням си, когато почина Людмила Живкова, 1981 г. Аз бях тогава сама на последните новини. И ни носят от БТА комюнике, материал. Дават ми го и аз на момента трябва да го прочета добре. А видях, че най-отгоре пишеше: „Драги ми Тодоре, ние с теб сме преживели какво ли не. Ще преживееш и това“. Беше го написал Брежнев на Тодор Живков.
- Хората продължават ли да ви разпознават по улиците след толкова години?
- Веднъж пътувах с трамвая, търсех една улица и не знаех къде да сляза. Отидох при ватманката и казвам: „Извинявам се, къде трябва да сляза за еди-къде си?“, а тя, без да се обръща, казва: „Ааа, това е Мария Янакиева! Сега ще ви обясня!“ А аз: „Ама откъде знаете, че съм аз?“, а тя: „Този глас няма никога да го забравя!“ Много често, като съм в градския транспорт с приятелки и си говорим нещо, изведнъж около нас настава тишина и някой се провиква: „Това е някоя артистка! Какъв глас!“. Разпознават ме по гласа и до ден днешен, не знам как става това.
- Водещите по телевизиите днес могат ли да се сравняват с говорителите от вашето поколение?
- Няма вече такива говорители, това е истината. Аз, да ви кажа право, вече не мога и да ги запомня, не се и стремя. Тогава в БНТ беше много строго – какво ще кажеш, как ще го кажеш... Изискванията за визията - също. Веднъж отивам на обед, минава един от шефовете и ме вижда, че съм с едни обички. И ми казва: „Мария, вие сега ще четете новините, нали?“, и аз казвам: „Да“. „И сте с обици? Свалете веднага обиците!“, и аз веднага ги свалих. Не дай си Боже, да си с деколте! Абсурд! Веднага правят забележки. Шиехме си специални дрехи. Аз имам много хубави тоалети от тогава. Не си шиех такива според сезона, а само коприни, които се носят винаги. Много се държеше на външния вид тогава. Шефът казваше: „Не се сърдете, но вие четете! Хората трябва да ви слушат, а не да ви гледат и да ви обсъждат“. Много беше прав в това отношение.
- Днес май е обратното, повече гледаме визията на водещите и не ги слушаме толкова.
- Да, гледат какво деколте, ах, их, каква рокля! А за какво говори, вече никой не слуша (смее се).
- Г-жо Янакиева, как сте със здравето, имахте проблеми с очите?
- Какво да ви кажа, ослепях с едното око, примирих се. Оперираха ме уж за перде. Не знам какво стана, но накрая ми казаха: „Еми, това е“. Съветваха ме да ги съдя. И да ги осъдя, какво? Аз с това око вече няма да виждам. Край. Сега виждам поне с едното око. Но не мога да чета, уморявам се. Гледам повече телевизия. Харесвам много „Гласът на България“, „Игри на волята“ също. То няма много какво да се гледа. И филмите са все с убийства, стрелби, не са по моя вкус. Но да ви кажа право, аз съм с висок дух! Не падам духом.

- Вашата дъщеря е вашата най-голяма опора – виждате ли се често?
- Дъщеря ми живее в Бояна със семейството си. Тя е през ден при мен. Идва след работа, нищо, че е много натоварена. Не ме е оставила, много се грижи за мен – в един момент децата започват да се грижат за родителите си, сякаш стават те родители на родителите си. Дъщеря си веднъж я нарекох „мамо“ (смее се). Бях на преглед при лекар и казах: „Ето я майка ми тука“, а дъщеря ми се обърна и каза: „Ама, Мери! Аз не съм ти майка!“ (смее се), викам: „О, да, вярно!“. То е защото аз за всичко си говоря с нея, всичко си споделям. Ние сме си много близки.
Освен дъщеря ми има и една жена, която идва да ми помага. Излизаме на разходка заедно, защото аз имам сменена става и малко по-трудно ходя.
- А къде са внуците ви?
- Внуците ми са в чужбина. Разкошни са! Внучката ми Стефи живее във Франция, а внукът ми Мартин във Виена. Стефи има три деца, Мартин има две. Аз имам петима правнуци! Невероятно е! Да са живи и здрави, прекрасни са! Обичаме се, чуваме се от време на време. Това е благословия! Виждаме се често на видео разговори по телефона. Те бяха даже тук наскоро, поне четири-пет пъти годишно идват.
- Какво ви липсва най-много?
- Имала съм хубав живот. Съпругът ми беше велик, той беше невероятен. Беше финансист, но пееше в хор „Гусла“. Той беше невероятен, всичките ни приятели казваха, че е най-добрият човек. Беше трудно, когато останах без него.
- Как минава един ваш ден сега?
- Ето днес например станах, закусих палачинки, направи ми ги жената, която идва да ми помага. Чайче пихме. Имам куп лекарства, които взимам. Гледам телевизия, говоря с приятели по телефона. За съжаление вече голяма част от тях ги няма, останаха много малко. Какво да правиш, живот.
- В тези трудни времена с космически цени по магазините как се справяте?
- Ами, имам пенсия. Имам и от мъжа ми добавка. Справям се, имам семейство, дъщеря, внуци.
- Храните ли се още от социалния патронаж?
- О, да, макар че не винаги съм доволна. Готвим и у дома. Аз обичам да си хапвам (смее се). Не че ям много, слабичка съм, но съм лакома. Като видя нещо, ми се дояжда. Много обичам едни нови вафли, редовно ми ги купуват.
- Какви очаквания имате от правителството на Румен Радев – ще успее ли да се справи с кризата?
- Имам очаквания от Илияна Йотова, защото тя е кадър на БНТ. Тя е невероятна! Имам прекрасно мнение за нея. Работили сме заедно с нея в телевизията, макар и не много дълго. Тя е много възпитан, етичен човек. Не всички редактори бяха такива. И е много умна. Дано успее сега. А за правителството… нищо не мога да кажа, защото ги виждам какви са. А тя дали ще се справи, дано. Помня думите на Ванга преди много години. Тя каза: „България ще я оправи жена, и то руса!“ И когато тръгна напред Илияна, си казах: Боже, това е жената, действително. Дано се справи! Защото българинът обича само лошо да говори. Все нещо лошо да се каже! Нека се изтъкне веднъж хубавото у човека. Има и лошо, и хубаво, ами наблегни на хубавото.
- На какво се зарадвахте последно?
- О! На успеха на Карлос Насар в щангите! Леле, така се вълнувах! Получих сърцебиене! Карлос е невероятен! Той заслужава много, трябва да му дадат орден „Стара планина“! Това е българин! Толкова златни медали има! Искам специално да поздравя семейството му! Ние вкъщи го гледахме изправени! Плакахме от емоция, от умиление!

Все още няма коментари