Докога веригите ще богатеят на гърба на пенсионерите? Табелките „Кошница с грижа“ трябва с фенер да ги търсиш в магазините

Тези дни предстои преполовяването на добре замислената инициатива, подета от правителството, наречена „Кошница с грижа“. Помните ухилените физиономии на представителите на търговските вериги на разговорите им с новите управляващи и обещанията за по-безболезнено преодоляване на умишлено и спекулативно предизвиканата огромна скъпотия на основните хранителни стоки.

Оказахме се най-бедната страна в Евросъюза и в същото време с най-скъпите продукти от първа необходимост за всекидневно оцеляване. Да, не преживяване, а оцелявяне на огромна част от българското население. Близо два милиона пенсионери, добавете и работещите бедни и ще разберете защо тази програма е жизненоважна за хората.

Как обаче стоят нещата към днешна дата. Твърде малко продукти със специалните указателни табелки с логото на инициативата се забелязват по рафтовете на веригите. Както се казва, буквално да ги издирваш с фенерче. И то по столичните им дестинации. Така е и в други големи градове, за съжаление. Обикновено намалението се свързва и с по-ниско качество на предлаганата стока. Например сирене от столична верига, вакумирано, е толкова меко на докосване, че очевадно става въпрос за продукт с високо съдържание на вода, неузряло, но вкарано в търговската мрежа. И съответно пробутвано на най-бедните и най-уязвимите. Така, вместо да спестят някой цент, потърпевшите пазаруват на загуба. Същото се наблюдава и с кашкавала, ясно е, че в България при липсата на контролиращата сила на държавата безсъвестни производители, прекупвачите и търговците си правят каквото искат и богатеят за сметка на мизерстващите.

Да не говорим, че и червените етикети, обозначаващи седмичните промоции, които непосредствено след срещата с управляващите веригите увеличиха, вече силно намаляха.

Има и един друг проблем – когато си говорим за търговските вериги, обикновено имаме представа за най-големите, най-популярните и широко разпространени, известни на всички. Но в провинцията, в почти всяко едно градче има и по един-два магазина, огромни по площ, предлагащи цялата гама от продукти и които са собственост на местни юнаци. Ако влезете в тях и попитате за кошницата, ще ви се изсмеят в лицето. Остават още няколко месеца на действие на тази нелоша по замисъл инициатива, необходимо е властта да се ангажира по-настоятелно в помощ на хората, за да не изпадне грижата в безгрижие.
 
Росен Друмев, София