До алчните търговци на морето: клиентът не ви е ходещ банкомат!

От старите търговци, още от царско време, знаем, че печалбата идва не от високите цени, а от високия оборот. Тази азбучна истина обаче така и не можаха да осмислят българските ресторантьори и търговци на дребно. Особено болезнена е тази тема на морския бряг, където всички са решили да станат милионери за едно лято.

В курорта, който посещаваме от години на север от Варна, нищо не се е променило. Същите магазинчета, същите лица, същите капанчета. Даже и курортната котка си е същата от години, любимка на всички курортисти. Същите маси и столове, същите покривки и същите ценови дъски пред заведенията, на които обаче вместо цени, има само подканящи надписи. А то цените просто не са за изписване, изнесени пред заведенията, по-скоро ще подгонят почиващите, отколкото да ги съблазнят. Последователите на онзи техен ресторантски шеф с опашката, дето не слиза от телевизиите и претенциите му нямат край, надуват цените безбожно. Хората пък, доколкото ги има, отминават с мълчаливо възмущение и не влизат. А това още повече дразни и озлобява собствениците и те, вместо да си направят обективен анализ на ситуацията, пак вдигат цените. Та чрез скъпотията да могат да реализират някаква печалба и да избегнат фалита. Което просто не им се получава.

Затова и българите ги няма на Черноморието. Не е само заради бетона, мръсотията, сърдитите физиономии на всички – от камериерката, през спасителите, хотелските администратори, търговците, сладоледаджиите – абе, всички, сърдити кой знае защо. Сигурно, защото работят, докато другите почиват. Затова и плажовете пустеят. За седмица престой плажът беше пълен само в събота и неделя, защото се изсипаха варненци и добричлии да използват уикенда. И те обаче си бяха подготвени с хладилните чанти, сандвичите и термосите.

И тези тенденции ще се задълбочават, все повече нашенци ще се отблъскват от морето ни и курортите. Най-страшното е, че тази практика засяга и планинския туризъм, същите ресторантьорски номера, самозабравили се търговци, алчни хотелиери печалбари. На клиента се гледа като на ходещ банкомат и ако той се въздържа и си прави сметка, започват да го гледат лошо. А всеки опит да се спести някой харч, предизвиква направо гърч в т. нар. „домакини“. Туризъм по български.
 
Светлозар Ненков, Русе