На изборите за президент: Предизвестена ли е победата на Илияна Йотова?    

Докато народните представители отидоха в незаслужена почивка, кандидатите за президентския пост навлязоха в кампания. Илияна Йотова заяви своето участие и остави място за очаквания. Първото вече се сбъдна – Румен Радев ще подкрепи нейната кандидатура. Логичен и очакван ход, защото освен десетте години на съвместна работа той получи и първото публично обещание от своя кандидат – Йотова ще надгражда всичко онова, което са изградили в президентството и ще подкрепя всяко правителствено решение. Наистина ще е интересно дали системната критика и битка срещу партиите ще остане част от дейността на бъдещия президент в нейно лице, но едно е сигурно – ако има критика, тя ще е срещу хора и министри от ПБ, но не и срещу Радев.

Така с обявената подкрепа на Радев и направените промени в Изборния кодекс настоящият президент и кандидат за следващия петгодишен мандат изглежда непоклатим в победата си. Кампанията му има две основни предимства. Първото, това е единственият държавник. И докато всеки друг кандидат ще трябва да се показва като независим от партиите, които го подкрепят и издигат, Йотова не трябва да доказва нищо. За нея работят двата мандата като вицепрезидент – първият, който не само не е влязъл в конфликт с президента, не е напускал поста си, беше в президентската двойка и в двата мандата, демонстрираше постоянна подкрепа на Радев и е логично да се надява на онези избиратели, които го подкрепиха през април. Второ, партията, на която принадлежи, за първи път не успя да влезе в парламента, т. е. няма никаква нужда да избира между ПБ и БСП. Нещо повече, партийната биография на Йотова не може да влезе в противоречие с нейното поведение в президентството, защото за два мандата тя успя да не се дистанцира от БСП, но и да не се приближи до нея. Негативите и рисковете на тази кампания – трето издание на кампаниите на Радев, включително с критиката към всяка друга партия, извън ПБ – впрочем все още непоказваща публично никакво функциониране и съществуване – вероятно ще е по-скоро в полето на политическата ирония, но няма и да е лишена от атака към конкретни имена. Това ще бъде използвано като аргумент за дистанциране от онези политически лидери и партии, които ще подкрепят нейните противници в кампанията. И вероятно няма да се изчерпят само с името на Асен Василев. Позиционирането в полето на политик с опит както в една партия, така и в българския парламент, евродепутат с авторитет пред европейските лидери и вицепрезидент, който е успял да опази баланса на президентската двойка и да не се скара не само с президента, но и с останалите политически лидери и партии, е в основата на образа на бъдещия държавник Йотова. Този образ ще експлоатира възможността да имаме за първи път за президент жена, което ще бъде противопоставено на атаките за това, че с избирането на кандидата на Радев нищо няма да се промени.

В започналата още от януари активна кандидатпрезидентска кампания Йотова направи първите крачки в това отношение – промени стила на официалната церемония при връчване на мандатите, показа доста по-умерен език и поведение. В същото време замести президента Радев в посещенията му из страната – за първите 100 дни на правителството той напълно опразни този терен и го предостави на Йотова. Техника на „бани в тълпата“ и използване на създаден от обществото събитиен ред бяха взети на въоръжение и дори най-незначителните събития се радваха на вниманието и присъствието на президентството. Така че кампанията едва ли ще ни предложи нещо изненадващо, защото в нея най-важното е да не се допусне грешка. Не се очаква такава от опитния политик Йотова, както вероятно няма да има такава и с вицето ѝ. Независимо от това кой ще е посочен за този пост от Радев, Йотова няма да допусне никакъв дисонанс и проблем от него в своята вече добре организирана и пусната в ход кампания.

Единствен проблем за нея остава възможността вдясно да се появи сериозна фигура, която да фокусира в себе си цялото недоволство на десните от действията на Радев и правителството му, както и да даде силен мотив на разочарованите от него леви да гласуват не за нея, а против Радев. Такъв кандидат в момента няма. Очаква се да има кандидат на „Възраждане“, както е ясна и кандидатурата на Гюров, който също е в кампания от деня на неговата номинация за министър-председател. Проблемът с него не е единствено това, че е ясна партийна кандидатура и може да разчита на гласове, които при кандидат на ГЕРБ, който може да вземе максимален партиен вот, не може да разчита на влизане във втори тур. По-сериозен негативен фактор е липсата на авторитет сред десните избиратели. За това можем да съдим от процентите на одобрение и рейтинга му като служебен премиер. А не бива да забравяме и неговите действия като служебен министър-председател, от които американските самолети на гражданското летище в София са само един епизод, които ще станат силен мотив, активизиращ максимално избирателите на Радев да подкрепят кандидатурата на Йотова. Разбира се, тук ще се играе с аргумента, дори тя му се довери и оцени неговите способности и качества, както и ще се използва липсата на критика, а само дистанцирането на президента Йотова от назначения от нея служебен кабинет. Но тези битки помежду им по време на кампанията за президентските избори само ще помагат да се затвърди вече наличен електорат и не могат да помогнат за привличане на периферия. Което за Йотова не е никакъв проблем предвид електоралната база, на която стъпва, докато за Гюров е ключов проблем.

Така битката вдясно за първата позиция, която доминира българския политически процес, откакто Радев вкара в политиката ПП, и която замести традиционното противопоставяне между дясното и лявото в България, работи основно за един кандидат и това е кандидатът на Радев. За Йотова остава да дочака или сериозен десен опонент, или просто да преминат дните на кампанията, ако неин основен опонент е Гюров.

За българските избиратели на тези президентски избори има само един въпрос – с приетите поправки в Изборния кодекс дали има смисъл да гласуват, когато той е създал и гарантирал всички възможности правителството и институциите да представят онзи резултат, който желаят. Дали ще го направят, дали ще има значение гласуването, каква ще е активността, ще се озовем ли в ситуация, след като 22% от българските избиратели дадоха абсолютната власт на Радев, да имаме президент, избран с десетина процента от българите? Защото 44,6% при 51% активност са малцинството от избирателите, което управляващите в момента са превърнали в – имаме мнозинство, ще си гласуваме каквото искаме. Надеждата за истинско съревнование между личности, които да носят гордост и надежда през октомври, днес няма. Но е останала надеждата, че може би ще имаме президент, който няма да си въобразява, че може каквото си поиска той. А дали?!