Гюров като Хамлет – да се моля ли на Бойко, или да не се моля     

Действащият президент Илияна Йотова се бори за нов цял мандат, който според конституционалисти ще ѝ бъде първи и след 5 години може да се кандидатира за още един. Ако така се стекат обстоятелствата, тя ще направи 20 години в президентството като президент и вицепрезидент, което ще е световен рекорд по престой на върха на демократична държава с парламентарно управление – два пълни президентски мандата плюс един непълен и един пълен вицепрезидентски плюс един непълен. Общо две десетилетия! Ехааа!

По всичко личи, че играта ѝ ще излезе, поне засега. При нея единственото сложно упражнение е как да спечели сърцето на проруския електорат, без да загуби това на проевропейския. И обратно. Защото за разлика от кандидата на „Възраждане“, на Волен Сидеров – Славчо Велков, Георги Димов и о. з. Димитър Шивиков, които безусловно стоят зад политиката на Кремъл, при действащия президент европейският цивилизационен избор на България, членствата ѝ в Европейския съюз, НАТО, Шенген и еврозоната не се подлагат на дискусия.

Що се отнася до двойката Гюров – Кандев, те сърцето на проруските избиратели отдавна са го загубили. А проевропейските считат, че им принадлежат по право. При тях голямата битка е как да спечелят любовта на 400 хиляди избиратели на Бойко Борисов, без които не могат да победят на президентския вот, но ако може, без да се молят и официално да искат подкрепата на самия Борисов. На което обаче Борисов никак не е съгласен, повтаряйки едно и също – непоискана подкрепа не дава никому. Как ще завърши този танц с много сложни стъпки между двете високи договарящи се страни, никой не знае. И самите договарящи се страни също. Кое е по-изгодно за демократичния процес – да загуби, но да не се моли официално на лидера на ГЕРБ, или да се помоли и да спечели? Гордост или предразсъдъци? „Селска чест“ от Маскани или „От ума си пати“ от Грибоедов?

Така или иначе изхода от тази битка и по-точно от тези терзания до голяма степен ще решат изборите. Защото 400 хил. в едната или другата посока правят на практика 800 000 гласа, които в голяма степен ще се окажат решаващи. На този етап Бойко Борисов стои в централата на ГЕРБ на 17-и етаж на НДК пуши пурата и чака. Дали Гюров и Кандев ще му дойдат на крака, за да му поискат ръката на електората на ГЕРБ или не? Той всячески печели. Ако дойдат и после победят, Борисов ще каже – видяхте ли, че без мен нищо не става. Аз все още съм определящ фактор. Ако си навият на ината и на гордостта и предразсъдъците, и не дойдат, след изборите Борисов ще каже – от глупавия си инат не дойдохте и предпочетохте да загубите и да направите Йотова президент. В този ред на мисли и от лагера на Йотова следят със затаен дъх изхода от тази Шекспирова драма.
В двата основни лагера има много неизвестни, но поне е ясно кой за какво се бори. Мъглата е как и с какви средства ще го постигне.

До голяма степен е ясно и за какво се бори третият основен играч – „Възраждане“. Това няма да е техният кандидат да стане президент и да извади страната от НАТО и ЕС, което за всички е ясно, че е утопия. Тяхната голяма битка ще е да си върнат онези стотици хиляди избиратели, които на парламентарните избори преминаха към Радев и оставиха „Възраждане“ да вегетират на ръба на 4-процентната бариера. Това ще стане с още по-радикални послания за Украйна и Русия, с разобличаване на „предателя“ Радев. Тази яростна кампания ще се прехвърли, естествено, и срещу Йотова. С ПП-ДБ „Възраждане“ отдавна са си изяснили отношенията и едва ли има в тази кампания какво да си кажат още.

Факт е, че Радев дълги години водеше много умело тази печеливша за него игра. Да намига на левите и проруските избиратели, че гледа благосклонно към Русия. А всъщност за 9 години реално той нищо конкретно не помогна на Путин. За 9 години той се видя само два пъти за кратко с него, докато един Орбан например има поне 20 срещи с руския диктатор. Радев не направи проруска партия, а точно обратното – съдейства за създаването на проамериканска партия у нас в лицето на „Продължаваме промяната“. Не съдейства за никакви икономически и бизнес ползи за руския бизнес. За него беше дюшеш, че го плюеха генерали и бивши номенклатурчици, всички завършили в Москва и в съветски военни академии, че е „руски агент“. Особено ценна беше перманентната кампания на евроатлантическото гуру Огнян Минчев срещу него, който му е докарал поне половината от тези 1 400 000 гласа, които спечели на парламентарните избори на 19 април.

В същото време на Запад си се представяше какъвто е – натовски генерал, завършил висша военна академия в САЩ. Тази тактика сработи перфектно и когато дойде време, 1 400 000 гласуваха за него. По резултата на „Възраждане“ може да се познае, че повечето са били проруски настроени избиратели. И ето ти партия на няколко месеца с абсолютно мнозинство от 131 депутати в НС.

Ако обаче картината Путин – Фон дер Лайен е горе-долу изяснена, отношението към другия Голям брат тъне в мъгла. Ако инвазията на Русия в Украйна е агресия, по което и двата лагера са почти единодушни, какво е войната на САЩ срещу Иран? По този въпрос или няма коментар, или говоренето е в условно наклонение, недомлъвки и многоточия. Тук „Възраждане“ и дори Волен Сидеров ще натрупат доста точки, след като вземат еднозначна позиция, че атаката на САЩ си е чиста проба непредизвикана война и агресия срещу суверенна страна.

Останалите участници в президентската игра, извън Йотова, Гюров, Костадинов или Петър Волгин, биха могли да бъдат наречени кибици. Но все пак по-добре е да използваме по-интелигентното „олимпийци“. Участват заради самото участие, без никаква идея да победят и да влязат в „Дондуков“ 2. Не е важна победата, важно е участието в телевизионните студиа. По тази причина шоуто и този път не може да мине без неизбежния Александър Томов, който отново ще ни демонстрира красноречието си, а покрай него може да се усвоят и медийните пакети, и въобще да се изкара законно някое евро.

Бившият министър в правителството на Гюров Иван Христанов се е самообявил от билбордовете си за „Президент на народа“. Още преди да бъде избран и още преди въобще да е започнала кандидатпрезидентската кампания. Както и до го гледаш, това си е чиста глупост. Няма президент на народа. Президентът се избира от народа. И то не от целия народ, а само от една част от него. След първия тур „президентът на народа“ ще установи, че за него не е гласувал никакъв народ, а една пренебрежимо малка група хора, които може да познава дори и поименно. След което може да коригира билбордовете примерно на „Президентът на Иван, Петкан, Драган и още някои“. Това вече ще бъде коректно.

Жалкото е, че за целия този цирк се харчат над 100 млн. евро общо по света и у нас. Но факт е, че и олимпийците имат аудитория. На миналите президентски избори през 2021 г. за неизвестните мераклии са гласували общо 150 хил. души, а ако добавим и тези на „Възраждане“, близо около 260 хил. избиратели. Това е абсолютно необяснимо. Такова количество хора просто да се забавляват и да си губят времето да участват в нещо, което знаят, че е обречено и на практика няма никакъв смисъл.

Жалко, че този път на вота няма да го има Йоло Денев. Неговата битка за демокрация поне беше истинска и автентична. За съжаление, така и не успя да я постигне.