А протест срещу шофьорите и мръсните им автобуси?

Дни наред столицата е блокирана от стачката на транспортните работници. В интерес на истината не на всички. Метрото работи. Децата не ходиха един ден на училище, след това тръгнаха, не могат да губят безкрайно много учебни дни. В същото време в медиите излязоха данни за заплатите в столичния транспорт. Около 4800 лева за машинистите в метрото, до 3800 лева си докарват шофьорите в транспорта, 3500 за електротранспортните работници. Общо 7000 души били заети с тази дейност, от тях 715 били администратори. Отделно директори и техни заместници с високи заплати в общинските предприятия, свързани с транспортната дейност.

Че то като се замисли човек, ние, гражданите, по-скоро трябва да стачкуваме и да излезем на протест срещу това, че ни карат да се возим в техните дрънчащи, пушещи, често мръсни, неотоплени зиме и неохладени лете превозни средства. Че често са груби, невъзпитани, слушат чалга и затварят вратите под носа на тичащ човек.
В интерес на обективността това не се отнася за метрото – там има и се поддържа някакъв стандарт все още. И затова със сигурност е печелившо, защото хората го предпочитат пред допотопния наземен транспорт.

Отвратително и безобразно е това, че нискообразовани шофьори и ватмани тероризират целия град, децата ни, които трудно стигат до училище или трудно ги водим в детските градини. Няма срамен труд, не бива да се делят хората по професии, но дали лекарите в „Пирогов“ и другите спешни отделения на болниците могат да ги преградят с по няколко пейки и да спрат достъпа на болните? Или пък учителите да не приемат децата в яслите, градините, училищата. А оказа се, че шофьорските и ватманските заплати са недостижими за медицинските сестри, за много лекари, за учителите и университетските преподаватели. И още искат. Родителите на абитуриентите, които ще държат зрелостните си изпити, са в потрес как да придвижат децата си до учебните заведения.

Обвиняват ни, че ние, българите, не сме солидарни, че когато един бранш стачкувал, не сме съпричастни. Е как да бъдем, когато ни излиза през носа, когато вътрешно ни яде, че си блъскал толкова години в университета и накрая не носиш у дома и наполовина на ватмана и шофьора. Докога? И накрая, ако някой политик си прави тънки сметки и ни мачка чрез стачкуващите, идват и други избори…
 
Валери Радев, София