Ансамбъл „На мегдана“ от Испания разнася българщината по света

Докато Коледа е семеен, задушевен празник, за мен няма по-специален и по-емоционален момент от посрещането на Новата година с близки и приятели. В България отдавна се забрави традицията това да става в предприятия и учереждения, колективно. Но в чужбина тази традиция е жива и се подклажда от носталгията по родната земя.

В испанския град Гандия живеят хиляди българи, но има една малка общност, обединена в самодейния ансамбъл „На мегдана“. Под ръководството на неуморимата, сърцата и всеотдайна госпожа Сийка Маринова тази общност твори, играе, пее и разнася по света българщината с хора и народни песни. Тя е запалила още десетки български сърца, които не само пеят и танцуват, а горят в благородното дело. До нея са Наталия и Деян, Снежана, Валя… Домът на танцьорката Михаела е превърнат в шивашка работилница. Ева не само пее, нейните сръчни ръце изработват носиите на ансамбъла, но и реквизита за всеки танц. Тази магия е привлякла и 6-годишните Галя, Карла, Валентина. До тях се редят Еленка, Доника, Мария, Кристина, Вяра, Евелин, Ванеса, Димана, Кристияна, Александра, Доминик, гайдарчето Георги. Сашка и Петя са част от програмата на състава с импровизираните хумористични сценки. Редом до тях са и тъпанджиите Тодор и Деян. Един многочислен състав, който буди възхищение и преклонение. В самодейния ансамбъл кипи постоянно трескава подготовка. Този труд, тази всеотдайност са високо оценени и от публиката във Валядолит, Бенидорм. В Лион, Франция, сцената е разтресена , а публиката възхитена. И къде ли не още… та чак в далечна Африка, в Тунис.

Сега подготовката и репетициите вървят с пълна сила, защото предстои гастрол в Мюнхен. Не се съмнявам, че и там публиката ще бъде взривена с танците „Ярешката“ и „Странджанска сватбена ръченица“. Всички тези хора ще бъдат заедно и в Новогодишната нощ, на празничната трапеза. Всяка Нова година идва с нови, чисти, бели 365 страници, които всеки от нас ще изписва с живота си, с делата си, с добрините си. Аз съм убедена и от цялото си сърце желая на всички тези българи мегданци през 2026 г. да изиграят най-прекрасните български танци, да сбъднат всяка своя мечта, да обикалят все повече сцени по света.
 
Валерия Стефанова