Безобразие: Вземаш пенсия 300 евро, а сметките и лекарствата ти са 350 евро

В България за съществените, важните събития се мълчи. Защото за мнозина мълчанието е злато, доказателство за „лоялност“ и най-вече начин да живуркаш добре, безгрижно, охолно, докато твоите братя мизерстват и ровят в контейнерите, за да оцелеят. Много са трезвомислещите българи, които са наясно и на прав път в разсъжденията си, но всички си траем, знаейки, че смирената главица сабя не я сече. Каква жестока заблуда?

Да, сабя може да не я сече, но със сигурност жестоко я секат токът, водата, цените на стоките. Престъпно е и не може днес да получаваш 300 евро пенсия, а сметката за ток да ти е 150-200 евро, водата 40-50 евро, а лекарствата 80-100 евро! Кой позволява сметките за ток и вода да растат лавинообразно всеки месец? Кой позволява наглостта да се краде от абонатите дори там, където не живеят хора и не се консумира ел. енергия. Имало грешка? Хайде де, тук няма грешка, тук има нечувано и невиждано крадене – двойно и тройно!

Но нали като народ искаме нормален, справедлив живот? Нали народът е огромна сила, която може да се справи с всичкото това безобразие и безочие? Защо този народ избира и се примирява с политици, които 36 години вече избират парите, лъжата, пред честта и достойнството? Те загубиха не само тези качества, но загубиха и нормалния си човешки образ. Загубиха мярка и човещина! Унищожени бяха села и градове, прогонени бяха над 2 млн. българи. Защо политиците не отидат в онова българско село, наброявало навремето 2000 жители, стопени днес до 350, където 15 години няма вода? Защо не отидат в онова Плевенско село, където живее млада жена без пари, без ток, без вода? Това е нечуван срам за държавната и местната власт. Само един от хилядите примери – невероятните клинични пътеки. Това не са клинични пътеки, а пътеки за безсрамно крадене.

Най-страшното е, че цял народ е оставен сам срещу една система, която отдавна е забравила що е това човещина, доброта и вярност към народ и държава! Система, забравила,че стойността на живота не се измерва с пари, а с добри дела и човечност.
 
Валерия Стефанова, Лондон