Българинът не чете – чуйте само дебатите на депутатите

43 процента от българите не били прочели нито една книга през миналата година. При предишни изследвания процентите били 38 и 40. Това означава тенденция на покачване, която е тревожна. Особено безнадеждно било положението в малките градчета и селата, където четенето е сведено почти до нулата.

Българинът постепенно и неотклонно оглупява, не е необходимо да правиш кой знае какви проучвания, за да го усетиш. Вижда се от телевизионните екрани, кънти по радиата всекидневно. Безкрайните промени в учебните програми и в часовете по литература доведоха до цели поколения българи, за които четенето е досадно занимание. Нещо, което не носи приходи пряко, на всичкото отгоре отнема време. Учителите по литература са вдигнали ръце и са се предали, преподават кой герой какъв е, анализират, изпяват си урока и часът свършва. Никой не стимулира и не търси има ли деца, прочели съответното произведение.

На зрелостните изпити най-трудните въпроси са онези, които са свързани със съдържанието на дадено произведение, особено ако е повест или роман. Показателен е случаят, когато учител е написал 12 двойки в час по литература, защото учениците не само че не са прочели, но не са си направили труда да донесат произведението за часа, защото им тежало. Един от родителите – столичен адвокат, буквално смачкал директорката, а тя от своя страна отменила и собственоръчно задраскала нанесените в дневника слаби оценки. А учителят бил смъмрен сурово и лишен от пълния размер на раздаваното в края на годината допълнително материално стимулиране.

Това е положението, върви и карай децата да четат. Ако си наложите търпение и решите да проследите дебатите в парламента по какъвто и да е въпрос, ще останете учудени, меко казано, от словесната безпомощност на родните депутати, министри, администратори на високи длъжности. Нечетящият човек веднага си проличава чрез речниковия запас, който използва. Обикновено той е малък, говорещият трудно се изразява, прави чести повторения, използва думи, на които не им е там мястото. Четенето създава и култура на изказа, постепенно изгражда по-високи изисквания и четящият човек търси все по-сериозна художествена литература. Както казва един професор, едно е да четеш „Винету“, друго е „Престъпление и наказание“. Знаем го добре, за съжаление.
 
Светлин Начев, София