Българите едва оцеляват, защо търпим?

Чух мъдър човек да казва, че е „крайно време да започнем да засаждаме лехите с идеали и ценности“. Бих добавила още с достойнство, воля и постоянство, защото наистина лехите в България са обрасли с плевели и бурени, а на хиляди места са превърнати в сметища. Където и да погледнеш, където и да бутнеш, навсякъде вони. Няма институция, няма система, която да работи пълноценно в полза на гражданите и която да не е пробита и превзета от шепа самозванци.

Прави са всички, които твърдят, че България се управлява от инатливо малцинство, което без срам, съвест и мозък върви с рогата напред. Как и защо допуснахме покварата толкова бързо да обвие с мръсните си пипала всичко? Университети, превърнати в търговски дружества за лов на хора и печалба, в печатници за фалшиви дипломи? Какъв човек трябва да си, за да си позволиш диплома без капка усилие, четене и подготовка. Какъв пример и стимул даваш на редовните студенти, които четат, явяват се на изпити, а ти, тарикатът, правиш колекция от купени дипломи. На същия хал са образованието, здравеопазването, социалната политика, данъчната система. Всичко това води до 79% едва оцеляващи българи (процент, който трябва да стряска и най-вече да предизвиква срам сред управляващите). 3000 човека са свръхдобре платени. Само 21 са изключително работоспособни с месечна заплата от 600 000 лв. Най-трудолюбивите са 5 човека с годишна заплата от 27 млн. лв. Радвам им се от сърце на тези трудолюбци, но ме боли, че са толкова малко.

Тук, във Великобритания, кадърността веднага се забелязва и се оценява. А в България тя се мачка, защото точно това инатливо малцинство не търпи истината, таланта, решителността и смелостта. Този инатлък доведе България до днешния хал, прогони милиони българи, съсипа хиляди човешки съдби. Защо допуснахме всичко това? Защо днес позволяваме всяко добро нещо, изградено с ум, воля и талант, да се съсипва от празноглавието?
Затова час по-скоро „лехите“ трябва да се изчистят от тези плевели. Да се изтръгнат с корените, за да просветне най-после в тази изстрадала страна, а животът на българина да стане по-светъл, по-спокоен и нормален!
 
Валерия Стефанова, Лондон