Докога ремонти по „магистрала“ „Хемус“

По стечение на обстоятелствата от 2018 г. ми се налага да пътувам по магистрала „Хемус“ в участъка от София до Ботевград. Качеството на асфалтовия път е в такова ужасно състояние, че да се говори за магистрала е, меко казано, несериозно. Кръпки, неравности, дупки, различни видове асфалт с различна консистенция карат колите буквално да подскачат при развиване на по-висока скорост.

Лошото е, че официално този разбит път се води магистрален и подвежда водачите да карат бързо. Особено тежко е състоянието на пътя в участъка с виадуктите и тунелите. За последните седем години, при положение че пътувам поне десетина пъти годишно, нито веднъж не съм преминал нормално. Непрекъснато те отбиват от едното платно в другото, където движението става двупосочно с ограничение до 50 км и става изключително бавно. Тунелите също не работят пълноценно, затворени са ту в едната посока, ту в другата. Седем години, за това време хората могат да построят какво ли не, нашата пътна агенция работи със скоростта на охлюв. Най-куриозното е, че на натоварената магистрала в работен ден се трудят четирима-петима работници и една-две машини. А в почивните дни никой. Това е положението. Докато го завършат този участък, ще се наложи отново да почнат, защото ремонтираните в началото отсечки са се амортизирали. И така до безкрай.

Жалка работа, то дори човек не може и да се ядоса. Да ги питаш и пътните полицаи защо затварят в района на тунелите винаги едната лента на трилентов път и ограничават до минимум скоростта. За да се образуват километрични опашки и хората да висят под жаркото лятно слънце с часове. Усещането е, че вървим назад, а не напред. В интерес на истината ремонтираните тунели изглеждат страхотно, удоволствие е да караш в тях, ярко осветени, гладък асфалт, нова маркировка, всички изисквания и указания за безопасност, аварийни изходи. Ама да се работи по-бързо, не може седем години едвам-едвам да се напредва. А в същото време асфалтът по т. нар. магистрала е критично износен, кърпен, наслагван, неравен. Или пък да се премахне претенциозното название магистрала, да се обозначи като обикновен път, да се намали скоростта, за да се предпазят хората. Нещо трябва да се направи, повече така не може.
 
Николай Крумов, София