Докога с този ценови шок, господа?  

Отново правителството ни зарадва нас, пенсионерите, с поредния ценови шок. С 30 процента ще се увеличи годишната цена на автомобилната винетка. От 49,60 досега ще скочи на 64,50, което е с 14,90 евро повече. През 2005 г., когато е въведена за леките автомобили, е струвала 35 лева. Нека всеки да си прави сметка за тези 20 години как цената е скочила необяснимо защо. Е, имало е и един период с еднократно намаление на сумата от 97 на 87 лева за времето от 2023 до 2025 г.

А какво стана през тези години с пътищата. Нещата са от зле, та още по-зле. Последният фрапиращ случай е свързан със смъртта на двете дечица спортисти от футболен клуб „Славия“ и един възрастен преди няколко дни. С мантинелите, които убиват, а не предпазват. А иначе милионите от бюджета си вървят по предназначение, отиват при правилните фирми и верните хора. Така стоят нещата по нашите земи, знаем го всички. И тези, при които отиват парите ни, знаят, че ние знаем, но не им пука. Просто защото няма държава, няма контрол, няма съдебна система и правосъдие, които да поддържат реда.

Така наречените магистрали са просто една пародия на пътища въобще. Да се наричат магистрали е не само несериозно, но и опасно. Едва ли има друга европейска държава с толкова рискови и в тежко състояние пътища. Всъщност едва ли има по света магистрала, която да се строи в продължение на 30-40 години, кой ги знае колко са вече. И все да е недостроена. То са терени за отчуждаване, пък съдебни дела, пък обществени поръчки, лотове, нашите фирми, дебелина на асфалта, тунели със смъртни случаи – ако си припомним всичко, което ставаше през годините, косата да му настръхне на човек. И накрая сметката все я плащаме ние, обикновените хора. Да не говорим пък за пенсионерите с мизерните пенсии. Днес винетките, утре данък сгради, вдругиден цените на топлото и светлото.

Някой ще възрази – като си пенсионер, си налягай парцалите, продай си колата, така няма да плащаш нищо. Само че ние също сме хора, трудили се през целия си живот достойно. Откъде накъде ще ми се отнема правото да живея човешки, че на всичкото отгоре ще ми се запушва и устата. Да не недоволствам, да не мрънкам, защото съм бил „пенсия“. И ако реша да отскоча до роднините си, да съм ползвал рейсовете и бедежето. Само че там цените са същите за далечни и средни разстояния, както, ако пътувам със собствен превоз. За качеството и удобствата, по-скоро неудобствата на този транспорт да не говорим. А този ценови ужас, който ни смазва всички – млади и стари – докога ще продължи? Толкова управници се смениха и все едно и също. Докога бе, господа?
 
Симеон Райчев, София