Какво се крие зад поредната пенсионна реформа

Когато навремето беше въведен вторият пенсионен стълб, идеята беше да се осигуряват работещите за втора пенсия, която да осигури един по-достоен живот на старини. На думи звучеше разумно тогава въпреки многото неясноти. Щат не щат, хората направиха своя избор от новообразуваните пенсионни фондове.

Днес новите пенсионери получават минимална, може да се нарече дори мизерна финансова подкрепа по втория стълб, много от хората прехвърлиха дори своите натрупани суми към НОИ, където нещата са по-сигурни.
Сега отиващият си парламент отново се е напънал да прави пенсионна реформа. Тя пак идва изневиделица, без да е ясно какво предстои, без да е направено обществено обсъждане. Против готвените промени са гласували три от парламентарните партии, а две са се въздържали. Сред гласувалите против е и социалистическата партия, за която се предполага, че е социално ориентирана. Отказът ѝ да приеме предлаганите промени е показателен и носи допълнителна информация на обществото. Гръмотевична е и оценката на синдиката „Подкрепа“, според който рискът ще бъде за хората, а печалбата за пенсионните фондове. Ставало въпрос за едни 30 милиарда лева на около 4,6 милиона българи. Както и да го гледаш, сумата е внушителна, както и бройката на засегнатите граждани.

Всеки универсален пенсионен фонд щял да се раздели на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. В динамичните подфондове работещите ще бъдат включвани до 50-годишна възраст служебно. След това ще ги прехвърлят в балансиран, а три години преди пенсиониране ще бъдат местени в консервативен подфонд. Светъл лъч е поетапното намаляване на таксите върху всяка осигурителна вноска, която в момента е 4 процента, до 2,1 процента през 2032 г. Тревожен е обаче служебният начин на прехвърлянето на работещите от един подфонд в друг. Тези неясноти, както и бързането точно на финала на този парламент да се приемат промени, които са неизвестни за обществото, липсата на дебати и обществено обсъждане буди тревога сред хората. Витае усещането, че някой отново решава съдбите на милиони в угода на някого, който да се обогатява на гърба на най-бедните членове на ЕС.
 
Валентин Митев, Пазарджик