Като босоногите деца на Смирненски сме пред отрупаните витрини  

Цените на плодовете и зеленчуците са много високи тази есен. Този процес продължава всяка година, но този път нещата са непоносими. Препълнени магазини и купувачи, които влизат, гледат и излизат с по един-два домата, няколко ябълки или парче диня. А е сезонът за правене на лютеницата, консервите, туршиите, компотите.

Някой ще каже, че сега има всичко по магазините и не е необходимо да се слугува с правенето на зимнина. Но не е точно така. Никой не може да замени старите родови рецепти, предавани от поколения, завещани ни от нашите баби. Подправките, билките, семенцата, придаващи не само незаменими аромати, но и вкус на зимнината. Това го няма по претрупаните щандове, да не говорим, че се продават компоти и сокове, правени с изкуствени подсладители или минимално количество захар, нямащи нищо общо с домашния вкус, но за сметка на това с високи цени.

Няма желаещи да си закупуват продукти, за да си приготвят домашна зимнина. Няма ги вече импровизираните огнища между блоковете и широките тави с домашна лютеница. Няма ги и бидоните, качетата за домашната прословута мешана туршия. А тя пък във всеки край на страната си имаше своите подправки и специфични вкусови качества и аромати. Скъпотията на плодовете и зеленчуците, безпаричието, оскъдицата буквално убиха традицията за правенето на зимнина в съвременните български семейства. Зеленчуците, които са на пазара, също не съответстват на отколешните български сортове, често пъти цената не отговаря на качеството, също така външният вид няма нищо общо с вкусовите качества. Гледаш го едно такова съблазнително, отхапеш – метално-пластмасов вкус, няма аромат, нищо. Че на всичкото отгоре и нетрайни, неподдаващи се в повечето случаи на допълнителна обработка, за да се превърнат в зимнина. И цени, отчайващо високи, да се чуди купувачът хляб, мляко, месо, лекарство или плод да си закупи. Труден избор, знак за безизходица, за бедност, особено за нас, пенсионерите.

А иначе магазините са пълни с всичко. Кръговрат на историята, за съжаление. Спомнете си босоногите деца на Смирненски пред отрупаните с безброй жадувани неща витрини.
 
Атанас Велчев, София