Не сме като герои на Елин Пелин, но пак живеем в мизерия

Според последно изследване на НСИ бедните са 21,7 процента от населението на България. Ако се спрели социалните трансфери към хората като обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност ще се увеличи на 30 процента. Което не означава, че семействата, получаващи някаква държавна подкрепа, не са бедни. Всъщност те затова и ги получават.

Това е положението в отечеството ни, което все повече заприличва на обречена територия, а не на държава от Европейския съюз. Като си помисли човек каква наивност проявявахме ние – целокупното българско население, при приемането ни в него. Как си мислехме, че вече нещата ще тръгнат на добре. И те тръгнаха – за малцина богати семейства в страната, които се облажиха от европейското ни настояще. Останалите обедняваме бавно и неотклонно.

Ама, видите ли, имало коли по пътищата, не можело да се разминеш, по празниците сме харчели по еди-колко си милиарда за подаръци, за ядене и пиене. Никой не казва обаче, че бедността днес не е това, което помним от разказите на Елин Пелин и Йовков. Да, днес ги няма Боне Крайненеца или Петър Моканина с онази стряскаща безнадеждна мизерия. Но това не значи, че огромни части от населението просто оцеляват. От заплата до заплата. Че разпределят доходите си между храна, лекарства, топлина и светлина. И това е. Живеят от едната заплата или пенсия до другата в непрекъснато пестене, стискане, лишения, сметки. Възрастните с мизерните пенсии, работещите бедни, децата и внуците, избягали в чужбина и не само забравили, но и презрели държавата.

И политиците, дето все обещават, но никога не изпълняват, дето все за народа мислят и все той им е в устата, а той оредял, свил се като численост почти наполовина. Да се стигне дотам, че от безработица преди десетилетие и половина днес не могат да се намерят читави хора на пазара на труда, ами внасят от другия край на света. И това не защото икономиката ни процъфтява, а защото всичко що-годе кадърно се изнесе и се махна. И сега за капак и еврозоната ни я представят като жизнена необходимост едва ли не. А всъщност е много вероятно там още повече да се задълбочи мизерията, цените да скочат, бедните да нарастват. За богатите ще е добре, за политиците също, останалите просто ще продължим да опъваме каиша и да мизерстваме. Абе, българска орисия!
 
Свилен Грозев, Русе