Природата забавя, но не забравя и си го връща

Страна на абсурдите сме. Във вода газим, жадни ходим. Страшни наводнения след едно денонощие дъждове и в същото време има хора, дето не могат да си измият очите сутрин нормално. Сухи кранове на чешмите и задръстени от кални водни потоци улици. Сушата се обяснява от управляващите с безводието и липсата на дъждове. Наводненията пък са резултат от природните аномалии.

И в двата случая виновна е природата. А управниците са си свършили работата, ама с бедствията не могат да се борят, нито да ги предвидят. Нито дума за източените язовири и построените вецове, дето изразходват тази вода, която след това просто изтича. За порутените язовирни стени, дето не знаеш, ако вземат да се напълнят язовирите, дали ще издържат и дали няма да предизвикат още по-голямо бедствие от сушата. И човешки жертви има този път от придошлата вода. Застроените дерета са повсеместна практика. Уж се прави някаква оценка за въздействието върху природната среда, ама тя е добре манипулирана и съответно добре заплатена. Широко затворените очи на екослужби и местна власт са капакът на безхаберието и арогантността в отношението ни към природата. А тя забавя, ама не забравя, рано или късно си го връща, и то с лихвите.

Сега ще тече уж някакво разследване, ще се пошуми, после ще дойде поредният скандал и дотам. Няма да има виновни, няма никой да понесе отговорност. Даже най-често в сформираните комисии за разследване ще влязат преките виновници за наводнението, както е било винаги в горчивата българска практика. Накрая всичко ще се смачка, ще се потули, ще се забрави. До другото наводнение. Колко станаха вече? На две-три години има по едно такова събитие. Причините са едни и същи – затлачени, че и застроени дерета и водата просто преминава по пътя си, помитайки всичко. Но, за съжаление, така е в България – горд член на Евросъюза – държава, пропита от корупция и управленска некадърност.
 
Симеон Васев, Пловдив