Публиката – единственият капитал на „Левски“

На път е да приключи поредното българско първенство по футбол, в което има всичко друго, но не и футбол. И това неминуемо се отразава на националния ни отбор, който се е превърнал в брашнян чувал за отупване от всички, включително и тези, които преди години не брояхме за сериозни противници. Вечният разградски шампион къде с игра и селекция, къде с помощта на съдиите отново триумфира за незнайно вече кой път, а останалите клубове се състезават за здраве. Футболният съюз под вещото ръководство на Гонзо е предоволен от интригата в първенството – интрига, която е в главите на футболните шефове. А пък за зрителите няма никаква интрига, едни и същи съдии, едни и същи техни симпатии, насочени към най-силния не само футболно, но и финансово. Но в България е така – интересът клати феса. Дори задължително въведеният ВАР е побългарен, и то до такава степен, че никой не му вярва и не го счита за фактор на обективността във футбола ни. Или както твърди един устат български треньор, нашият ВАР е като този в Занзибар.

Първенството всъщност се играе, за да се определи класирането от второто място нататък. „Левски“ в момента е там и би трябвало да бъде некоронованият шампион в поредното безлично първенство. Това обаче едва ли ще стане, защото Отборът на народа е в най-слабата си форма от поне десетилетие насам. А е на второ място. Смятайте какво е нивото на другите. От някогашната сила и слава на отбора не е останало нищо. На „Герена“ идват отбори, които никога преди не са си и помисляли, че могат да добутат дори и до равен, сега просто си вземат точката, понякога и трите, и си тръгват доволни. Всъщност от „Левски“ е останала непроменена една-единствена величина и това е Публиката на „сините“. А тя наистина трябва да се изписва с главна буква, защото въпреки всичко пълни стадиона и освен морална подкрепа носи и немалко финансови облаги на отбора.

Единствената публика в света, която изкупи докрай билетите на стадиона за мач, който се игра на затворени врата, само и само за да помогнат финансово на отбора по време на Ковида. Публика, която буквално събира левче по левче пари, за да се спаси отборът и да не сложи тире. И успя, спаси го, въпреки че към днешна дата футболистите не заслужават тази вярност, преданост и любов. Затова и най-големият капитал на отбора са неговите фенове, всичко друго е под всякаква критика.
 
Мишо Радев, София