Ще мизерстваме ли с евроцентове в джоба при безумните цени на стоките

Известен съвременен български писател цитира репресирания от комунистите в мрачните сталински времена негов колега Трифон Кунев. Той пък е перифразирал една мисъл на Некрасов: „Били са и по-тежки времена, но по-мръсни – едва ли“. Това е българската действителност днес. Затова и избирателната активност е такава, за какво да гласуваш, след като ще ти откраднат гласа. Каквато и да е историята на световния парламентаризъм, със сигурност сме особен случай, след като при функциониращ и конституиран парламент беше вкарана още една партия след установяване на нарушения при отчитането на бюлетините.

Сегашният период е времето на вотовете на недоверие. Ама не за да падне правителството, а напротив, за да се укрепи. И да се отклони вниманието от ограбването на народа с безумното спекулативно поскъпване на хранителните стоки. Да се прикрие недоволството на мнозина от прибързаното ни приемане в еврозоната. Недоволство не от любов към левчето, а от страха, че поскъпването ще продължи и ще ни съсипе. А правителството е безпомощно, нищо не прави. Кой ще ни гарантира, че скокът на цените няма да продължи и няма да мизерстваме?

И тогава за отвличане на вниманието идват вотовете. Днес за това, утре за друго, някой ден за влошения млеконадой, друг път за сушата, за глобалното затопляне. Ако си за вота, си агент на Москва, ако си против вота, си европеец, евроатлантик, горд носител на евроцентове в портмонето си и на правата линия в политиката.
Колко лесно и колко удобно, нали? Нищо че нямаме свестни пътища въпреки „милионите“ построени километри, че образованието ни е незавидно, а медицинската система допотопна, социалната – пробита като цедка. Течащите вотове на недоверие вече дори не ангажират вниманието на избирателя. Ясно е, че са безсмислени, че прикриват нещо друго. Затова и дребнотемието владее обществото. Като това с черната пантера. Колко време се спореше пума ли е, леопард или пантера. Чертаеха се ужасяващи сценарии, правеха се хайки, а от медиите ни гледаше котешката физиономия на звяра. Да, в България има хищници. Ама не в гората, те не ни разкъсват направо, а ни ръфат парче по парче. Уви, прословутото българско търпение е над инстинктите ни за оцеляване дори.
 
Стефан Михов, Русе