Страх ни е от еврото, защото сме бедни  

Изключително тревожни данни за поскъпването на живота изнесоха наскоро от КНСБ. Имало сериозно увеличение на хранителните стоки от малката кошница – най-необходимите продукти за оцеляване на българина. Неясно защо според синдикалистите например брашното е поскъпнало с 24 процента, което е с една четвърт. Това означава, че хлябът, който за нас, българите, е основна храна, става все по-недостъпен.

А шокиращата новина е, че повече от две години млечните продукти се задържат трайно като най-скъпите в Евросъюза. Или за пенсионерите дори и бурканчето с кисело мляко и четвъртинка хляб на ядене се превръщат в затруднение. В този смисъл преминаването в еврозоната и приемането на еврото не буди никакъв ентусиазъм, а по-скоро страхове от безобразната скъпотия. Единствено на политиците от управлението в главите им ечат фанфари, но народът е абсолютно хладен и безразличен, че дори и враждебно настроен към новата валута. И то не от свръхпатриотични подбуди, а от страх. Особено на нас, пенсионерите, ни е трудно да оцеляваме при безобразната скъпотия.

Смях предизвиква поведението на доскоро лявата и уж социална партия БСП. Обезличена, обезкървена от безумните скандали и отлюспвания, соцпартията се е превърнала дори не в патерица, а в подпирачка на властта. Чалгаджите на Трифонов – другият крепител на правителството, дотолкова са се самозабравили и опиянили от властта, че глашатаят им Тошко сътвори чутовен гаф с изказването си по адрес на младите лекари. Те към младите и много по-образованите от тях са безмилостни и брутални, какво остава към възрастните и безпомощните българи. Затова е и народното безразличие. Помните ли фанфарите и приказките за Шенген. Е, и какво? Какво се промени за обикновения българин? Не си правим илюзии, че в еврозоната ще е друго. Но клубът на богатите не е за бедните българи с мизерните пенсии.

Христо Радев, Варна