В „клуба на богатите“ едва свързваме двата края

С 42 процента е поскъпнал животът за последните пет години според официалната статистика. Неофициално поне два пъти повече. Особено в двете години, предхождащи приема на еврото.

И към днешна дата поскъпването като процес е факт. Нищо че ни обещаваха страхотен живот в клуба на богатите. За който вече никой не говори, защото хората го възприеха като подигравка. Има един ключов израз: да свързваме двата края. Дядовците и бабите ни го знаеха и затова гледаха иронично и мърмореха на ухо против беднотията и мизерията през ранния социализъм. И родителите ни го знаеха, когато строяха зрелия. После дойде преходът и ние започнахме да свързваме двата края. Както е тръгнало, и нашите деца ще продължат да го правят.
Наскоро един бивш вече премиер се изцепи, че вече сме станали богати. Сигурно защото сме в прословутия клуб.

Само че животът си е същият. И ще продължи още вероятно поколения напред все така. Докато я има прословутата българска статистика, която всички подигравателно наричат стъкмистика. И която, вместо да разкрива истината за всекидневието ни, работи в угода на управниците. Навремето продаваха плодове – череши, ябълки, круши – на специално пригодени самари, качени на магарета, по малките градчета и селата. Хората излизаха, като чуеха: „Черешаря-я-я“, с платнени торби, купуваха с килограми, на другия ден пак. Сега възрастните вземаме по шепа, две. Ягодите и черешите, дините, кайсиите и прасковите, гроздето – най-българските плодове, се превърнаха в недостижими стоки по рафтовете на магазините. Помните ли да са се продавали дини на резени някога по българските магазини. На морето продават даже и в пластмасови кутийки парченца диня. Е, това ли е клубът, за който ни проглушихте ушите?

Нямало да поскъпне нищо след приема на еврото. Поскъпна, някои неща даже и двойно, тихомълком се вдигнаха всички такси, услуги, цените на храните. С по едно евро била се вдигнала не знам коя си кошница за месеца, нищо не било. Ама за година? Ако е много, стъкмистите ще ни преметнат, за да ни затворят устата. И докога пенсиите ще следват инфлацията? Швейцарско правило ли, марсианско ли – факт е, че в първото полугодие от новата валута ние, пенсионерите, ще поемем ценовия шок за наша сметка. При липсата на държавен контрол търговците си правят каквото си поискат. А милионите на пенсия и минимална заплата да оцеляват. В цинизма си стигнаха дотам, че разделиха пенсионерите на бедни и богати. Бедна и изнемогваща България и ние с цървулите, но в клуба на богатите.
 
Тихомир Стоянов, Варна