Затворниците не искат да работят  

5500 са лишените от свобода у нас, но по-малко от половината от тях работят зад решетките, казват от държавното предприятие Фонд „Затворно дело“. Тенденциите сочат, че все по-малко лишени от свобода искат да намалят присъдите си, като се трудят в затвора. 

Преди 12 години Христо Кереванов попада зад стените на затвора в Пловдив – за убийство. Преди няколко години решава да започне работа зад решетките. Прави детайли за съоръжения от електропреносната мрежа. „За мен е някакво разнообразие – да се трудя, нещо да правя, да си уплътнявам времето. Трудът възпитава и дисциплинира“, казва Христо. Осъденият за разпространение на наркотици Александър Пенчев попада повторно зад решетките. И сега е лишен от свобода заради притежание и разпространение на дрога. Този път за 3 години и 4 месеца. И отново се връща в цеха за производство за детайли – ден работа там се равнява на два излежани.
„Голяма част от лишените не изявяват желание да работят. Ако имат квалификация, получават 45%, ако нямат – 40% от минималната работна заплата“, заяви пред Нова тв изпълнителният директор на Фонд „Затворно дело“ Нина Димитрова.

1000 затворници работят в държавното предприятие. В Стара Загора произвеждат ПВЦ дограма и мебели, в Ловеч – дюшеци, а в Бобов дол – метални мрежи. В Белене пък обработват над 12 хил. дка царевица и маслодаен слънчоглед. Почти цялата продукция е предназначена за нуждите на затворите у нас.

Право на работа зад решетките имат всички с изключение на осъдените на доживотен затвор.