Причудлива местност се намира близо до пътя Любимец – Ивайловград, на хребет на около 550 м надморска височина. „Тук се чувствам като в звукозаписно студио!“ – това, развълнуван, извикал прочут бас от Женевската опера, който бил поканен да посети едно от мистичните места в Източните Родопи – Глухите камъни, и да изпее там една ария. Тракийското светилище отдавна е обект на проучвания, но продължава да крие голяма част от своите тайни.
Около Глухите камъни има издълбани 459 ниши в скалите в различни форми, като преобладаващите са трапецовидните. В скалния комплекс има две гробници, изсечени в последната скала, а вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала, водеща към голяма щерна (предназначена за събиране и съхраняване на вода) отгоре на скалата. Нишите са издълбани на труднодостъпни места, на пръв поглед без някаква логична организация. Има две версии за предназначението им – за погребения или за ритуали. Някои смятат, че в тях са били полагани урните на знатните траки. Според други нишите са правени от млади траки, достигнали воинска възраст. Те поставяли в тях дарове като житени питки и билки, с което почитали свещения брак между Слънцето и Богинята майка.
Смята се, че светилището е възникнало през ранножелязната епоха (1200-500 г. пр. Хр.), а после е било използвано последователно през Античността и Средновековието, но вече с други ритуали.
Преди години на една от скалите в комплекса бе открит уникален знак – петроглиф, което се оказа емблема на светилището и изобразява символично ладия, пренасяща слънцето. На 50 метра от нишите са разположени няколко мегалитни гробници, две от които са запазени.
Археолозите са убедени, че Глухите камъни е едно от големите светилища на древността. Смята се, че то е било част от голям град с улици и къщи. Това става ясно при разкопките през 2008 г., когато се установява, че границите на комплекса са много по-големи от първоначалните предположения. Имал е ограда от каменни стени, останките от които се виждат и до днес. Светилището вероятно е било на най-високото място на античния град и сцена за религиозните обреди на траките. Това е логично, защото за тях скалите са били свещени. Височината им олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този, който се издига, изкачвайки стъпалата на светилището, които водят към небето, престава да бъде човек. Изсичането на ниши също е част от ритуала – траките дълбоко вярвали, че именно те са вратите, през които се появява почитаният бог, от който струи божествена енергия.
Десетки митове за Глухите камъни са пренесени през вековете. Съществува легенда, че в светилището е погребан знатен тракийски воин с „девет вола злато“. Преданието гласи, че той бил положен около Никулден, а всяка година на 6 декември тракийското злато се появявало и ярко заблестявало от върха. Вярата в тази легенда и алчността от години правят мястото притегателно за иманяри.
Все още няма коментари