„Моето око винаги е обърнато към онова, което ми предстои, към онова, което трябва да направя. Винаги искам да е ново, винаги искам да е непознато“. Думите са на актьора Наум Шопов, от чието рождение на 27 юли се навършиха 95 години.
„Лорънс Оливие е личен мой кумир. Навремето си позволих да му изпратя писмо: „Пише Ви един артист, който за разлика от Вас е много невидим...“. И още пазя неговия отговор. Изпрати ми снимки от всичките си Шекспирови роли“, разказва години по-късно актьорът.
Той е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора. Баща му, Христо Шопов, е директор на самодейната трупа в градското читалище, а майка му – Мара Шопова, е актриса в Старозагорския театър. Той буквално е откърмен на сцената. Майка му е бременна, когато играе в „Снаха“ от Георги Караславов и след раждането му не спира участията си. Любопитен факт е, че дори и по време на представление, в определения час за кърмене, тя се обръща с гръб към зрителите, а нейни колежки ѝ подават вързопчето с бебето.
Наум Шопов е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ на трето място, но е зачеркнат от списъците по анонимно обвинение. „Кандидатствах във ВИТИЗ и ме приеха, а после ме заличиха в списъка. Не можело бранник, при това син на опозиционери и фашисти, всъщност актриса и чиновник, да следва актьорско майсторство“, разказва той.
Шопов е сред големите актьори – като Невена Коканова и Петър Слабаков, отхвърлени от ВИТИЗ и взели актьорско звание с изпит и комисия. Той го получава в Пловдив след успеха с ролята на Фердинанд в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер. Там го открива Николай Люцканов и го кани в „Театъра на народната армия“ (Театър „Българска армия“). Началото на кариерата му е с ролята на Неджеми в пиесата „Чудак“ на Назъм Хикмет под режисурата на Леон Даниел през 1958 г. Във Военния театър играе до 1983 г. Същата година започва кариерата му в Народния театър „Иван Вазов“.
„Наум Шопов владее богатата палитра на съвременното актьорско изкуство – от майсторството на пълното превъплъщение до откровената театрална игра. Образите, които създава, имат многопластово смислово и емоционално решение“, посочва критиката. Някои от знаковите му роли в театъра са Хамлет и Полоний („Хамлет“ от Уилям Шекспир), Робеспиер („Делото Дантон“ от Станислав Пшибишевски), Часовников („Океан“ от Александър Щейн), Алексей („Дните на семейство Турбини“ от Михаил Булгаков), Попришчин („Дневникът на един луд“ от Николай Гогол), доктор Милев („Сън“ от Иван Радоев), Дънкан в „Макбет“, Лир в „Крал Лир“, Хаджи Атанасия в „Чичовци“, Фирс във „Вишнева градина“, Вурм в „Коварство и любов“, Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“.
В киното изгражда повече от 60 роли, сред които незабравими са образите в „Крадецът на праскови“ (1964, режисьор Въло Радев), „Вълчицата“ (1965, режисьор Рангел Вълчанов), „Цар и генерал“ (1966, режисьор Въло Радев), за която получава първа награда за мъжка роля на кинофестивала в Карлови Вари, „Случаят Пенлеве“ (1968, режисьор Георги Стоянов), „Бялата одисея“ (1973, режисьор Васил Мирчев), „Вилна зона“ (1975, режисьор Едуард Захариев), „По дирята на безследно изчезналите“ (1979, режисьор Маргарит Николов)…
Наум Шопов умира през 2012 г., на 81 години.
Все още няма коментари