В памет на легендарната Емилия Радева дъщеря ѝ Катерина Димитрова написа книгата „Животът ми, едно добро представление“. Изданието събира непубликувани мисли, спомени и разкази за една от най-обичаните ни актриси. Книгата е както документален портрет на артистката, така и личен дневник, разкриващ връзката майка – дъщеря, трудностите и радостите от живота, посветен на сцената и киното.
В разговор с вестник „Ретро“ Катерина сподели: „Откривате ме на почивка във Франция, катеря планини. На 11 септември ще представя книгата в Американския център на Столичната библиотека в 18:30“. Това е едно от първите официални събития, на които тя ще разкаже за майка си и за спомените, събрани в книгата.
Емилия Радева ни напусна на 11 май 2023 г., само 11 дни преди да навърши 91 години. „Мама си отиде… половината от моята душа отлетя с нея. Бях до нея до последния момент. Отиде си освободена от болка и мъки, в светлината на добротата, любовта и изкуството“, сподели Катерина тогава.
Кариерата на Емилия Радева обхваща повече от шест десетилетия и над сто роли в киното, телевизията и театъра. От Султана в „Железният светилник“ до Елизабет в „Мария Стюарт“ – всяко нейно превъплъщение носеше уникален почерк, характер и класа. Заедно със съпруга си, актьора Любомир Димитров, са сред най-обичаните двойки в артистичните среди. Те играят заедно, целуват се на сцената и в живота, разделят се два пъти, но любовта винаги надделява.
Емилия Радева признава, че най-добрите роли е изиграла със своя съпруг. На сцената двамата са били любовници, съпрузи, врагове. Играят заедно и в няколко филма. Освен със съпруга си актрисата се е целувала само още три пъти на екрана: с Любомир Кабакчиев в „Ребро Адамово“, с Апостол Карамитев в „Легенда за любовта“ и с Георги Георгиев-Гец в „А бяхме млади“.
Животът на Радева е изпълнен и с изпитания. Тя преживява тежка автомобилна катастрофа, чупи ръце и крака по време на репетиции, запалва косата си на сцената, изгаря роговицата си, а на 70-годишнината си получава инфаркт. Загубата на съпруга ѝ през 2001 г. я потапя в мрачен период и се затваря в себе си.
Личният живот на актрисата крие и болезнени тайни, които тя разкрива в мемоарите си. Млада и вече омъжена, тя приема роля, но разбира, че е бременна.
„Вече омъжена, бях поела ангажимент да се снимам в един филм. Оказа се, че съм бременна. Терзаеше ме мисълта дали да направя аборт, или да продължа да снимам. Беше първата ми бременност и съзнавах риска, ако се реша на аборт. А бях млада, снимаше ми се, ролята си заслужаваше. Дете можех да имам и по-късно, но тази роля – не! Реших да се отърва от бременността. Една жена, знаеща как се постига това, ми каза какво да направя. Няколко пъти пих на гладно греяно червено вино, смесено със счукан черен пипер, държах върху корема си нагорещена ютия – никакъв резултат. Достраша ме и прибегнах до лекарска намеса. С неописуема болка се отървах от плода“, споделяла е Емилия.
Филмът, заради който прави тази жертва, така и не излиза на екран тогава. „Бях сторила грях и Бог ми прати наказание“, споделя актрисата за драмата, която я преследва цял живот.
Бляскавият сценичен път на Радева преминава основно в театър „Българската армия“, но я пенсионират едва на 59 години. Това решение заедно с отнемането на званието „народна артистка“ остава като болезнена рана в сърцето ѝ. „Все едно да те изгонят от вкъщи. Няма ти дома“, казваше тя. Въпреки това почти до последния си дъх продължава да играе на сцената.
Дъщеря ѝ Катерина Димитрова завършва ВИТИЗ, но не след дълго заминава за Франция, където сменя различни професии – от сервитьорка до танцьорка в „Дисниленд“. Единственият им общ спектакъл с майка ѝ е „Индийското въже“ през 2010 г. Когато здравето на Радева се влошава, Катерина оставя живота си в Париж и се връща у дома, за да бъде до нея. Последните месеци прекарват заедно, а дори в хосписа, където накрая е настанена, Емилия рецитира любими стихове.
Все още няма коментари