Инсулт покосява Владимир Смирнов на сцената

На 10 август 2025 г. се навършиха 25 години от кончината на един от най-обаятелните актьори – Владимир (Володя) Смирнов. Талантът му озаряваше сцената на Младежкия театър и големия екран, а животът му беше наситен с драматизъм, любов и разочарования.

Последната му роля е в пиесата на Назъм Хикмет „Забравен от всички“. Точно така си отива от този свят и талантливият актьор. Малцина са тези, които се сещат за него в последните му дни. След прекаран инсулт три години преди смъртта му на 10 август 2000 г. Володя не успява да се възстанови напълно, остава без роли, защото така и не възвръща напълно говора си, потъва в мизерия.

Негова постоянна компания остава само водката. Макар и със силен дух, актьорът, изиграл прекрасни роли, трудно понася съдбата си на инвалид. Дотогава той е известен като работохолик, който се раздава докрай на сцената и на екрана, както и като бохем. Изключително обаятелен, той е сред най-желаните мъже в София. Пленява всяка компания с песните на Висоцки, когото лично познава и които изпълнява прекрасно в акомпанимент на пиано или китара.

Всъщност китарата е единственото, което 25-годишният Володя донася със себе си от Русия, когато последвал сърцето си, пристига у нас през 1966 г. Пленен от красивата студентка от ВИТИЗ Силвия Спасова, той зарязва кариерата си в Русия, за да заживее с нея в България. Двамата се запознават в Ленинград, когато там гостува актьорският клас на проф. Филип Филипов и Надежда Сейкова от ВИТИЗ със спектакъл по български народни песни и танци. По това време Володя играе в трупата на Ленинградския театър на „Ленински комсомол“ и вече е забелязан от критиката, която му предрича бляскава кариера. Когато българските студенти идват в театъра, Володя изиграва в чест на Силвия „Ромео и Жулиета“, като се превъплъщава ту в Ромео, ту в Жулиета. Пламналата между тях искра се разпалва дотолкова, че актьорът започва да учи български. Няколко месеца по-късно Володя не издържа далеч от любимата си и пристига у нас.

Смирнов има тежко детство и не помни родителите си. Баща му е пилот, който изчезва безследно със самолета си по време на Сталинградската битка още преди Володя да се роди. Майка му тогава е 21-годишна пътуваща певица на цигански романси. „Майка ми слязла от влака, с който пътувала, и тръгнала към къщата на баба ми, но я хванали болките и ме родила „на пътя“, разказва Смирнов, който е отгледан от баба си Клавдия Фьодоровна Смирнова – майка на баща му.

У нас той става особено популярен след ролите му във филмите „Сбогом, приятели“ и „Най-добрият човек, когото познавам“. А когато играе Жул Верн в руско-българската копродукция „По следите на капитан Грант“, руският печат пише ласкави отзиви за „големия български артист Владимир Смирнов“. „Володя се радваше, защото се чувстваше български артист. Казваше, че е българин“, спомня си жена му.

Смирнов създава и запомнящи се образи в Младежкия театър, където играе от 1969 г. Там от възможни 25 представления на месец той е ангажиран с репетиции и спектакли по 24 дни. Той е яростен работохолик и човек на крайностите. „Беше много ангажиран и отговорен към всичко, което прави. Играеше на всяко представление като за последно, сякаш ще умре. Станеше ли дума за работа, сливаха се ден и нощ. 

Не ядеше, не спеше…“, разказва съпругата му, която започва да го ревнува от многобройните му обожателки, които го засипват с писма и му звънят денонощно. „Беше страхотен кавалер и танцьор, жените го преследваха и аз лудо го ревнувах!“, споделя преди време Силвия Спасова. Актьорът обожава и дъщеря си Вержиния (Джина). „Беше на седмото небе, когато тя се роди. Джина беше неговата принцеса. Къпеше я, хранеше я, обличаше я. Украси люлката ѝ с балдахин, направи я като театрална сцена…“, спомня си актрисата. 

Семейната приказка обаче свършва, когато Вержиния става на 18 години. Тогава баща ѝ напуска семейството си и се преселва при приятелката си Богдана Маринова – талантлива художничка и тенисистка. Тя е с него до смъртта му.

В средата на 90-те „реформите“ в театъра на тогавашния зам.-министър на културата Николай Поляков пращат на трудовата борса талантливия актьор. Великолепният Д’Артанян от постановката „Тримата мускетари“ е уволнен като неперспективен и е принуден да се реди на опашка за социални помощи. Като го разпознават, той се шегува, че е дошъл да даде автографи на касиерките. 

Актьорът се завръща по съдебен път в театъра, но твърди, че „не е същото“. Може би за да удави мъката, Володя започва да пие много. 
Първият инсулт го покосява по време на спектакъл в Младежкия театър. Мизерията и алкохолът обаче се оказват фатални. Той получава втори удар и умира на 58 години.