Изминахме 15 хил. крачки до Дивотинския манастир

Въпреки прогнозите за дъжд и гръмотевични бури група туристки от СК „Люлин“ с раници на гърба се отправихме в ранното съботно утро към Дивотинския манастир в планината Люлин. Водач ни беше Пенка Савова, добре познаваща маршрута към манастира.

Времето беше с нас – лек свеж ветрец, слънчице и ясно синьо небе с бели пухкави облачета. А гледките, откриващи се пред очите ни, приказни! Зелени гори и тучни ливади, горски и полски цветя, свеж майски полъх. Вървяхме по коларски пътища и планински пътеки, правехме снимки, спирахме за отдих и ето ни пред вратите на манастира. Правим групова снимка и влизаме. Не очаквах да видя толкова красота на едно място и толкова чешми с течаща бистра планинска вода. Манастирът е отлично поддържан, има градина с много цветя, аранжирани в пъстра картина.

Дивотинският манастир е основан през 1046 г. Когато падаме под турско робство, турците го разрушават, оцеляват дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Възстановен е през 1875 г. Хората го наричали Царски манастир заради честите посещения на цар Фердинанд тук.

Сегашният му вид е от 1902 г. Нарича се „Света Троица“. През 2016 г. е осветен втори храм – Свети Седемдесет апостоли“, изографисан е изцяло. До февруари 2025 г. манастирът е бил мъжки, но монасите се пренасят понастоящем в Лопушанския манастир, а тук сега пребивават монахините от Раковишкия манастир, Кулско. Има жилищни и стопански сгради в добър вид. Алея води към Богородичното аязмо, където от чучура блика животворна вода.

Настаняваме се удобно на голяма маса край мраморна чешма, изваждаме кой каквато храна носи и правим обща трапеза, обядваме с чудесно настроение. Всяка от нас намира своите минути на уединение, размисъл и молитва в новия храм, да запали свещички, да поседи на тишина.

Одухотворени от всичко видяно и почувствано, си тръгваме с обещанието отново да дойдем. Връщаме се по шосето към село Михайлово, квартал на гр. Банкя. По пътя попадаме в окото на бурята, проливен дъжд и гръмотевици, но божествените сили ни запазиха. На края на пътя пак грейна слънце. Щастливи от преживяното, се прибрахме по домовете си. Водачката ни осведоми, че сме изминали 15 000 крачки – нищо работа за спортистки като нас.

Благодаря ви, мили момичета от нашия спортен клуб, за чудесната разходка, която си осъществихме заедно както винаги.
 
Снежана Рудакова