Хаосът в държавата тласка хората към църквите

От 25 години живея на 20 метра от църквата „Св. Иван Рилски“. Прозорците ми гледат към двора и входа на църквата, затова съм наясно с живота на храма. Никога досега не съм виждал толкова много хора да чакат търпеливо на опашка както на Цветница, така и на Разпети петък. Мисля си каква е причината?

Не вярвам хората да са станали изведнъж много примерни християни. По-скоро цялата бъркотия в държавата тласка хората към храмовете. Надеждата е последната сламка, за която могат да се хванат. Цените на стоките и услугите хвърчат и вече трайно се вижда, че еврото замени лева в съотношение едно към едно. По света се налага Правото на силния, а не Силата на правото - пише Александър Константинов в профила си във фейсбук. - Църквата е последната инстанция, която дава Надежда и спокойствие в храмовете.

Легенда е, че по времето на социализма не са разрешавали посещение в църквите. Моята баба Ангелина беше набожна. Живееше близо до църквата „Свети Спас“ на ул. „Славянска“ и ходеше редовно в нея. Моите родители бяха членове на партията, но баба ме е водила на всички ритуали в църквата. Минавал съм под плаща, палил съм свещи и ме е учила как да се кръстя. Имам и кръщелно свидетелство. Това е истината за това време.

Интересно е, че днес точно либералдемократите са против въвеждането на религиозно обучение в училище. Това е начин да се разшири общата култура на децата, а не проповядване на дадена религия. Изобщо нашите евроатлантици се дразнят от православната църква, която има корени с древната Византия, а не с католически Рим. Религията отдавна се е превърнала в геополитика, а ние сме във водовъртежите на една Европа, която бързо се мюсюлманизира. В Европа се изграждат повече мюсюлмански храмове, отколкото църкви. Променя се етническият състав на континента, а такива държави като Полша, Унгария, Словакия и т. н. се гледат с подозрение, защото защитават етническия модел на държавите си.

Защитата на нашата Православна църква е вече част от патриотичната политика. Това, че все повече хора търсят храмовете, е част от нашия модел за опазване на историята и етническия модел на държавата.