На дъното сме в клуба на богатите - скъпотия до шия и мизерия

По странна ирония на съдбата България е принудена непрекъснато да преживява периоди на кризи, които се дължат както на исторически външни причини, така и на вътрешни противоречия и недомислия в политическата действителност. Именно такъв е сегашният момент на грозно политическо действие. Изкривена обществена действителност – липса на балансирано противопоставяне между ляво и дясно политическо пространство. А известно е, че именно борбата между левите и десните идеи и сменящите се периоди на управление на такива партии движи обществото напред. Разбира се, когато всичко е поставено на здрави демократични основи.

Демокрацията у нас винаги е крехка, едва съществуваща, бореща се за всяка глътка въздух. Така е било в цялата ни сто и повече годишна история след Освобождението. И днес е така. Имаме партии с уж патриотична насоченост. Едните носят гръмко име, свързано с най-патетичния период в българската история. А са проруска креатура. Всъщност русофилията е незарастващата рана в българската история и съвремието ни. Имаме и чалга-партия, стигнала дъното на политическите си изяви с политици сценаристи в едно псевдошоу, което буквално чалгаризира младите хора и въведе този отвратителен стил в политиката. И същите тези хора пееха възрожденски песни и правеха кастинги за млади неопетнени бъдещи политици. Връх на лицемерието им е сегашното деструктивно поведение като политици, с което си спечелиха презрението на избирателите. Имаме и водеща партия, чийто най-голям успех е построяването на стотина-двеста километра пътища с компромисно качество. Достатъчно е да се замери дебелината на положения асфалт, за да лъсне истината. А тя си лъсва и с експлоатацията на самите пътища – едва новооткрити, веднага влизат ремонти. Ремонтът на ремонта не е български патент, партиен е и е свързан със същата партия. Имаме едва мъждукаща десница с безброй лидери, които по-скоро си пречат, отколкото да се развиват. И естествено, има партии еднодневки, които днес ги има, а след изборите бързо ще ги забравят. Сега излиза на мода нова партия, ама ясно е, че и тя май ще танцува само едно лято.

Иначе имаме скъпотия до шия, мизерно живеещи два милиона пенсионери, един милион работещи бедни. И евровалута, за да сме в клуба на богатите. Вече не се и питаме накъде отива България. На дъното сме. Обратен път за изплуване не се вижда.
 
Атанас Дончев, Стара Загора