На родното Черноморие – по-скъпо от Гърция! В хотелите целият обслужващ персонал е от  Узбекистан и Киргизстан

Днес се връщам от нашето Черно море. Обиколихме от град Бяла до Резово, или южното крайбрежие. Почвам да се питам дали наистина това крайбрежие е българско. Пълно е с автомобили с румънска и украинска регистрация. Даже нашите „любими“ софийски автомобили отстъпват. Почвам да си мисля с кого граничи на изток нашата държава.

За да имаме такова нашествие от север, има причини. Очевидно цените на нашите хотели и ресторанти не ги плашат. За илюстрация ще ви дам пример. В Приморско в едно малко ресторанче поръчахме пържен сафрид. Порцията беше в малка чинийка, размерите бяха на цаца. Една порция струваше 7,5 евро, или 15 лева, или приблизително една рибка – един лев и половина?! Какво му плащаш? Това не е вносна стока, а се лови в морето, в нашето българско море. За нашите гости от Румъния и Украйна тези цени не са проблем, ако съдим по номерата на автомобилите.

Мисля си, че не са виновни нашите гости от чужбина. Те приемат тези цени, а това, че нашите ресторантьори искат да станат веднага милионери, това си е наш проблем. В хотелите целият обслужващ персонал е от Централна и Южна Азия. Българите не искат да работят за заплатите, които им плащат собствениците на хотелите. Иначе обслужващият персонал е много внимателен и работлив. Трудно се разбираме със сервитьори и камериерки от Узбекистан или Киргизстан, но пък за разлика от нашите те гледат в очите и не кръшкат. Те оценяват възможността да работят в нашите хотели и ресторанти и искат следващата година пак да се върнат.
Мисля си каква е разликата между почивка у нас или в Турция или Гърция? Цените са еднакви, а може би нашите са по-високи. И в двата случая не се разбираме с обслужващия персонал, а разстоянията са почти еднакви. От София до Созопол е около 400 км, а до Аспровалта – около 300 км. При тези цени на бензина това си е сериозен фактор. Цените в ресторантите са в полза на Гърция, а в магазините направо си на далавера. Това е истината, а няма правителство, което може да озапти българската лакомия.

Затова да са живи и здрави нашите приятели от Румъния, Украйна, Полша, Чехия, Германия, за да има кого да настаняват в българските хотели и ресторанти.
 
Александър Константинов