Какво имаше в сладкарниците от соца  

Спомняте ли си какви сладки изкушения имаше в сладкарниците по времето на социализма? Пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко-Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, тулумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата, с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти... Имаше бонбони „Балкан“, „Таралежки“, „Черноморец“, „Карамел Му“.

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, вафли „Алпинист“, „Осъм“, „Садово“, „Лебед“, „Янтра“, „Искър“, локумени вафли и какво ли още не! Имаше абсолютно всичко. Никога няма да се върне невероятният вкус на тези пасти, които бяха приготвяни от сладкарските цехове в цяла България.

Току-що се връщам от кварталния супер – 50 вида салам, 20 вида мляко, 50 вида сладки и шоколади. И какво от това? Всички те не могат да се сравнят по качество и вкус с някогашните чисти продукти в магазините. И на всичкото отгоре – с безобразни цени.

Оня ден си купих една паста – ха, нищо, ама нищо общо с вкуса на скаличката от моето детство. Така че няма нужда от 100 вида десерти, по-добре един, но истински.

Едно време имаше почти всичко за жълти стотинки и беше истинско за разлика от днес. Майка ми даваше 20 ст. и през голямото междучасие бяхме в сладкарницата за втора закуска. И не можехме да си похарчим стотинките. Ако ни останеха 5 ст., си купувахме с тях печен слънчоглед във фунийка от вестник.

Искам си миналото време. Тогава всичко беше стойностно и прекрасно.