Вдигахме сватби с по 300 гости! Опъвахме маси на улицата, колехме агнета, оркестърът свиреше до среднощ

Едно време сватба не се вдигаше в луксозни ресторанти, а младоженците не пристигаха с огромни лимузини. По селата сватбите се правеха в двора на младоженеца с жива музика, хапване, пийване и много гости. Ето какво си спомнят в социалните мрежи за най-важния ден в живота си хора от поколението, чиято младост е минала в годините на социализма:

Илия Вълев: В моето село Медникарово, Старозагорско, се правеха големи сватби, с по над 300 човека, че и повече. Трапезите бяха на улицата. Като че ли беше въпрос на престиж колко повече гости ще поканиш. После общината направи една огромна зала в центъра за такива мероприятия. Над 300 места. До нея имаше огнища за няколко казана. Обикновено се готвеше боб и курбан за всички. Посудата беше от алпака. До залата имаше мивки за посудата. Всички удобства за големи селски сватби, кръщенета и новобрански вечери.

Златина Великова: В селата сватби, годежи, новобрански се правеха в двора, ако има място, ако не – на улицата. Опъваха се дълги маси от обърнати големи дървени кафези, застлани с амбалажна хартия или вестници, и пейки от здрави дъски, застлани с домашно тъкани черги. На събитието имаше поне 300 гости и оркестър. Храната – бистър курбан от овче месо или яхния от говеждо, пържени кюфтета, салата – домати или зеле с моркови според сезона, ракия, бира и лимонада на корем. Колеха се по 5-6 овце или теле – 500 кг. Канеха се „шетачи“ – хора, които приготвят и сервират храната, и това беше голяма чест. За сватбите, които траеха по няколко дни, се вдигаха огромни брезентови палатки – да пазят от слънце и дъжд. По-късно се построиха столове на АПК почти във всяко село и тези събития започнаха да се правят там, но пак се опъваха маси навън, за да се съберат всички гости.

Пенка Стоянова: А в нашия край се „мятаха“ пещени манджи! На нашата сватба присъстваха 400 човека от село и бяха заклани 5 агнета! Яденето се метна в пещта на селската фурна, че бяха много тави – яхния, оризено, печено агнешко, а за тези, които не ядат агнешко – пиле с ориз!

Феликс Павлов: Дааа, и нашата сватба бе такава – имаше опъната палатка (ние ѝ казахме барака от брезент), с 10 секции – всяка от тях събираше по три маси за по 30 души. Имаше сцена за 18 души музиканти на духовия градски оркестър, дансинг. Бар за напитки, кухня, от която се раздаваше качествена храна – салати, мезета, сватбарска чорба, кюфтета с традиционната гарнитура от варен боб с нарязан лук и лютеница, краставички и картофена салата. После идваха тавите с гергьовско пълнено агне, пиперосани цели кокошки като за кръстник, риба, баници със сирене и накрая сватбената торта от домашно приготвени продукти. Да не забравим сладкишите като ореховки, войнишки курабийки, меденки.

Музиката започваше с кларнета и барабана по ритуала със забулването. После няколко музиканти с акордеон, флигорни, тромпет, барабан и тъпана ходеха до кръстниците да ги вземат. Следваше играта на мегдана, после отиваха пред дома на младоженците, ходеха с тях до гражданското и обратно. Свиреха на сватбата в палатката барака, а вечер излизаха на централния площад и така всеки разбираше кои са младоженците.
Е, беше, сега звучи като приказка!

Соня Тачева: Просто тогава хората бяха по-задружни в радост и тъга! Сега пак са роднини, ама злобата, завистта, безпаричието, политическите страсти ги разединяват. Какво по-хубаво има от това хората да живеят в хармония и веселие, да празнуват заедно празниците, да изиграят едно българско хоро – та нали сме българи все пак!

Маргарита Стоянова: Нашата сватба беше в двора на училището. Станахме сутринта в 3-4 часа да пържим кюфтетата на двора в голямата тава, да се пекат агнетата в пещта. А аз си спомням и сватбите, когато си носехме и яденето, обикновено пиле с ориз. Хубаво време беше за нас, мили спомени.

Недка Маркова: Разпъваше се огромен брезентов чардак на улицата, на поляната или в двора, нареждаха се по три-четири дълги редици от маси, покрити с чиста амбалажна хартия от магазина, имаше пейки и столове, покрити с черги. Така беше при всички по-големи родови и селски тържества – сватби, сборове, балове, новобрански и т. н. Много работа наистина, но и много положителни емоции, веселба до зори с жива музика, хорà!

Днес няма брак. Младите живеят „на свободни начала“ – Содом и Гомор. Няма род, няма рода, има много самотни майки! Евролибералните ценности разбиха семейството! Идва времето на самотните старци.