В „Работническо дело“: БАН заклейми кока-колата като вредна алкохолна напитка  

С напитката кока-кола за първи път се запознах в един неделен ден в градинката пред Народния театър. С родителите ми бяхме на разходка и от една будка със сладки неща и сладолед баща ми купи две бутилки. Помня не толкова вкуса, по-скоро шишетата, които нямаха нищо общо с лимонадените бутилки, които помним от детството. Онези с металното устройство и капачката с уплътнителна гумичка за многократна употреба.
По-късно баща ми се пошегува, че сме опитали американската напитка, с която се опиянявали американските войници. Така и не разбрах какво иска да каже. Години по-късно ми разказа, че е имало снимки по вестниците на американски военни, които са надигали бутилки с кока-кола и коментарът е бил, че те се опияняват, пиейки я. Та това е един от парадоксите на соца – хем отричаш и осмиваш нещо, а след това го налагаш на пазара и печелиш от продажбата му, забравяйки за пропагандните щуротии.

А от Българската академия на науките веднъж взеха отношение по въпроса. Тогавашен председател на БАН дори публикува статия в партийния официоз „Работническо дело“, в която обръщаше внимание, че кока-колата е вредна алкохолна напитка, която опиянява американските войници.

Впрочем, за да се въведе колата в производство, е взето личното съгласие и одобрение на на кого да е, а на Тодор Живков. Има и един любопитен момент, свързан с напитката – с изричното съгласие на производителя българските бутилки, които са копие на американските, имат една важна разлика: на тях се появява надпис Кока-кола на кирилица. Днес тези бутилки са хит сред колекционерите на антикварни вещи, много трудно се намират и струват доста скъпо. Също така и капачките от онова време.

За много кратко време у нас кока-кола печели популярност и се харесва. Малцина знаят, че тя се произвежда на основата на доставен концентрат от фирмата производител и затова количеството на производство не е толкова голямо. Постепенно с течение на годините колата се превръща в дефицитен продукт, който се предлага по скъпите ресторанти, тежките заведения по морските и планинските курорти и почти изчезва от пазара на безалкохолни газирани напитки. Затова и у населението се създава убеждението, че нещо е станало и колата е спряна от производство. А всъщност е пренасочена към по-представителните заведения и хотели, към магазините на Кореком, които постепенно обхващат всички окръжни градове и големите ни морски курорти. Говори се, че и на хората по върховете им се е услаждала американската лимонада, както презрително-иронично са я наричали.

Има и опити за паралелно производство на подобни напитки – Кооп-кола и Сън-кола на българска почва, но те успяват да го докарат горе-долу само на цвят, на вкус нямат нищо общо. Така този капиталистически според тогавашната терминология продукт не само завладява пазара ни, но остава и до ден днешен на него. Както е по целия свят.
 
Асен Иванов, София