Прокълнатото злато от Кърджали носи нещастия  

Историите за прокълнатото злато от Кърджалийския регион и Източните Родопи са сред най-популярните и мрачни нишки в българския иманярски фолклор. Този край е люлка на древни цивилизации (траки, римляни, византийци), а по-късно – сборище на хайдути и кърджалии (разбойници от османско време), което обяснява изобилието от легенди за заровени съкровища в региона.

Когато се говори за проклятието на кърджалийското злато, народната памет и митовете обикновено се въртят около историите за главатари (Емин ага и Карафеиз). Една от най-известните исторически обвързани легенди е за Емин ага Хасковлията – могъщ и жесток кърджалийски главорез, който в началото на XIX век контролира големи части от Родопите и Тракия. Когато султанската войска тръгнала да го унищожи, той събрал огромното си богатство от заграбено злато, скъпоценности и накити и го скрил в подземно кале край река Марица.


Eмин ага

За да запази тайната на съкровището, Емин ага заповядал на своите кърджалии да избият всички 250 работници, копали в подземието. След това, по време на последвалия пир, той отровил самите кърджалии с вино. Според преданието пролятата кръв на невинните работници и предадените четници тежи над златото като тежка прокоба. Всеки, който се доближи до него със сребролюбие и алчност, бива застигнат от бърза смърт, полудяване или нещастие в рода си.

Кърджалийският регион е осеян с древни мегалити и тракийски светилища (като Перперикон, Татул и десетки неописани скални ниши), където златодобивът е бил поминък още отпреди 36 века. Според народните вярвания старите златни съкровища никога не стоят „сами“. Те са заровени с цел – т. нар. курбан (жертва), или са прокълнати от жреците, които са ги скрили. Вярва се, че имането се пази от „сайбия“ – дух, който често приема образ на огромна змия, смок, овен или красива, но коварна самодива. Ако иманяр намери такова злато, без да е „платил“ с правилния ритуал, духът взема ума му или живота на най-скъпия му човек.

Хайдутите са придобивали златото си чрез насилие и обири на турски хазни и чорбаджии. Народното вярване гласи, че такова злато е „нишанено“ (белязано) с кръв и носи лоша съдба. Старите хора казват, че намерено хайдушко злато носи щастие само ако се изкопае от сирак или ако по-голямата част от него се дари за построяване на чешма, мост, църква или училище, за да се „откупи“ проклятието.

Поради десетките разкази за полудели или мистериозно загинали златотърсачи в Кърджалийско местните иманяри от десетилетия спазват специфични езически ритуали:

• Нощното изчакване: Ако се открие гърне със злато, капакът му никога не се отваря веднага, за да не излезе „злият дух“ (или задушливите отровни газове, натрупани с вековете). Мястото се оставя за една нощ.
• Търсене на стъпка: На следващата сутрин се проверява дали около гърнето има отпечатък от стъпка (на човек, птица или животно). Вярва се, че духът показва каква жертва иска, за да освободи златото от проклятието.

Отвъд мистиката Кърджалийският регион наистина е богат на благородни метали („Ада тепе“ край Крумовград е най-старият златодобивен рудник в Европа).
„Проклятието“ в съвременния свят често има съвсем логично обяснение – десетки хора са съсипали живота, семействата и спестяванията си в обсесивно търсене на митични съкровища и карти ментета, подхвърляни из иманярските среди. Затова и до днес в Родопите се казва: „Златото е хубаво нещо, но затиснатото под земята – по-добре не го закачай“.