Феноменалните Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова бяха недостижим сценичен тандем, който блестеше с ирония, хумор и професионализъм. Двамата колоси от Сатирата живееха врата срещу врата в кооперация в баровския кв. „Лозенец“, така че и извън сцената семействата им често се събираха заедно. Но въпреки това отношенията им често бяха изпъстрени с кавги, спорове, откровени караници, но и обич, уважение и подкрепа. Какво да се прави? Сигурно това е нормално при два гения с чепати характери като тях.
„Ние с Калата се карахме непрекъснато. Бяхме като старо семейство – знаехме си всички кусури, викахме си, но не можехме един без друг на сцената. Той беше гений“, е признавала приживе Стоянка Мутафова.
Никой от двамата не обичал да отстъпва в споровете. Повечето пъти се карали за дреболии – кой е сбъркал реплика, кой е застанал пред другия на сцената или е обрал повече овации на публиката. Мутафова разказвала с усмивка как са прекарвали седмици в „тиха война“, без да си говорят извън сцената, но в момента, в който завесата се вдигне, се прегръщали и играели заедно.
Когато Калата си отиде от този свят през 2012 г., госпожа Стихийно бедствие, както сама наричаше себе си Стоянка, преживяла загубата изключително тежко, споделяйки, че с него си отива огромна част от нейния собствен живот и от Сатирата.
Ето и някои забавни случки от живота на двете големи звезди на Сатирата:
Калата прави номера по време на турне
По време на едно турне на Сатирата в провинцията актьорите трябвало да се съберат в автобуса точно в 8:00 сутринта. Всички били на линия, само Калоянчев закъснявал. Изминали 15, 30, 45 минути. Шофьорът нервничел, колегите пъшкали. Тогава госпожа Стихийно бедствие излязла пред автобуса и се развикала с пълен глас: „Калоянчеееееев! Къде си бе, пропаднал такъв?! Заради твойта гениалност цялата Сатира ще остане да нощува тук!“.
В този момент от близкото кафене спокойно излязъл Калоянчев, който си пиел кафето там още от 7:30 сутринта и през цялото време наблюдавал как всички го чакат. Той се приближил до Стоянка, поклонил се ниско и казал: „Стояно, ма, аз съм тук от един час. Просто чаках да видя кога ще ти свърши гласът, че да можем да пътуваме на тишина!“.
„Кой ти даде на тебе книжка, ма?!“
Мутафова била известна с това, че е катастрофален шофьор. Тя взела книжка на по-зряла възраст и карането ѝ из София било истинско изпитание за пешеходците и колегите ѝ.
Веднъж Калоянчев се съгласил да се качи в колата ѝ, за да отидат до Сатиричния театър. Стоянка включила на задна скорост, без да гледа, блъснала кофа за боклук, след което рязко тръгнала напред, преминавайки на червено на първото кръстовище. Калоянчев, пребледнял и хванал се здраво за дръжката над вратата, започнал да крещи: „Стояно, ма! Спри ма, луда жено! Ти ще ни утрепеш! Кой ти даде на тебе книжка, ма?!“.
Стоянка, без въобще да отделя очи от пътя (и без да натиска спирачката), му отговорила с най-спокойния си и авторитетен тон: „Кала, млъкни и не ми създавай напрежение! Книжката ми е съвсем истинска. Лично министърът ми я подписа!“.
На което Калата, вече треперещ, изкрещял: „Тоя министър не за подпис, а за затвор е бил! Спирай, че ще сляза в движение, не искам да умирам в една кола с луда кукувица!“.
До края на живота си Калоянчев се заклевал, че това е бил най-дългият и ужасяващ половин час в живота му.
„Гадино мръсна, подскажи ми репликата!“
По време на представление на хитова комедия в Сатирата двамата играели ключова сцена, в която трябвало да си разменят бързи и остри реплики. Изведнъж обаче Стоянка забравила следващата си реплика. Тя го погледнала втренчено и започнала да импровизира, като сменила темата на пиесата. Калоянчев веднага усетил накъде отиват нещата, но вместо да ѝ помогне и да ѝ подскаже тихичко, решил да се забавлява на неин гръб. Той я погледнал строго, скръстил ръце и казал на висок глас: „Е, госпожо, защо замълчахте? Кажете де, всички в залата чакаме да чуем какво имате да ми казвате!“.
Стоянка, бясна, че Калата я предава пред публиката, се приближила до него, уж за да го прегърне по сценарий, хванала го здраво за ръката, ощипала го силно и му прошепнала през зъби, така че само той да я чуе: „Калоянчев, гадино мръсна, подскажи ми репликата, че като се приберем, ще ти изпочупя прозорците на къщата!“.
Калата едва сдържал смеха си на сцената, но накрая се смилил и продължили по пиесата. След представлението в гримьорната виковете им се чували чак до фоайето на театъра, но след 10 минути вече пиели кафе и се смеели на дебелашкия си хумор.
Ей така, в смях, закачки, грижа и чести караници двамата колоси забавляваха всички нас, тяхната вярна публика, която се радваше на всяко тяхно превъплъщение от екрана и на театрална сцена.
Все още няма коментари