В Тервел възрастни хора от години разказват мистериозни истории с видимо притеснение. Градчето в Добруджа отдавна е известно с легендите около гробищния парк и странните случки, които според мнозина местни се разиграват в него. Хората твърдят, че там границата с отвъдното е опасно тънка, а историите за призрачни фигури и необясними явления се предават от поколение на поколение.
Един от най-страховитите случаи е разказан преди време от 40-годишен мъж пред местен лекар, който впоследствие се съгласил да сподели историята. Медикът признава, че и до днес вижда страха в очите на пациента си, когато стане дума за случилото се. По думите му мъжът е преминал изследвания, които не показали психични отклонения, но преживяното оставило тежка травма.
Коста е семеен мъж, баща на две деца, човек с обикновен живот и стабилна работа. Спокоен и уравновесен, той трудно говорел за случилото се. В онази студена вечер Коста пътувал с автомобила си към село Безмер. Пътят минавал покрай гробищния парк на Тервел, а над района вече се спускала гъста мъгла. Изведнъж до крайпътна топола внезапно се появила жена. „Цялата беше в черно. Лицето не се виждаше, защото беше покрито с воал до кръста. Ръцете ѝ бяха окаляни, с дълги кални нокти и жълта пръст по тях. Носеше бели, мръсни ботуши до коленете. Изглеждаше сякаш е ровила в земята“, разказал Коста. Той решил да не спира, но в този момент автомобилът започнал да губи мощност. „Натисках газта, а колата не вървеше. После двигателят угасна точно до нея. Жената отвори вратата, качи се на задната седалка и само каза: „Карай!“. Според разказа му гласът бил дрезгав и рязък. Коста я попитал накъде да кара, но не получил отговор. Автомобилът внезапно отново тръгнал без проблем. Когато стигнали местността Саламана, жената му наредила да спре.
„Каза ми: „Нищо не казваш, нищо не искаш?“. Аз бях вцепенен и отвърнах, че нищо не искам. Тогава тя ми каза: „Трябваше да искаш!“. След това слезе и ми нареди: „Оттук мериш 120 крачки и копаеш“.
„Нито съм копал, нито ще копая“, споделил по-късно Коста. Най-страшният момент за него дошъл секунди по-късно. Погледнал в огледалото за обратно виждане, но жената била изчезнала.
Местните хора твърдят, че това не е единствената подобна история около гробищния парк. От години се разказва и за двама братя, които останали до късно на гробищата в деня на Задушница. Според легендата пред тях се появили две женски фигури. След срещата единият брат починал, а другият се върнал в Тервел в тежко психическо състояние и говорел несвързано за ужасно преживяване.
Районът пази и друго старо предание. По време на османското владичество Тервел носел името Куртбунар – „Вълчи кладенец“. Местни разказвали за вълк, останал последен жив след избиването на глутницата му. Жадното животно стигнало до кладенец, но духовете на убитите вълци го повикали и то паднало вътре и се удавило. Оттогава мястото носело това име.
Хората в Тервел и днес вярват, че районът има особена сила. Там често се появявали сенки на починали. Разказва се и за хора, придобили странни способности. Дали историите около гробищния парк са плод на страх и суеверия, или в Тервел действително има нещо необяснимо, никой не може да каже със сигурност. Но хората там продължават да избягват мястото след залез.
Все още няма коментари