Опълченката Йонка ходела в мъжки дрехи  

Тя се казва Йонка Маркова и е от с. Бойница, Видинско. Малко известна е. За нея разказват проф. Любен Десев и изследователката Петра Ташева. Всъщност Йонка е единствената българка опълченка. Тя е от Видинския край. От бойката Йона Маркова са се интересували журналисти, историци, краеведи. За първи път се споменава за „българската амазонка“ във вестник „Позенер Цайтунг“ през 1902 г. Журналистът я среща в Габрово, където тя е дошла за честването на боевете при Шипка. Той вижда странен „мъж“: човек, облечен в мъжки дрехи, но с малки стъпала, без брада, с нежна кожа на лицето, обаче със сурови черти и сурово изражение, с калпак, а под него – късо подстригани черни коси и... медали на гърдите!? 
Шепнат му, че това е жена, майка на син и дъщеря. Разказват му за Йона Маркова, единствената българка, която е опълченка.
Военният историк Йордан Венедиктов я проучва. По-късно местни краеведи като Георги Йоцов, Бърни Бончев, Велко Атанасов, Генади Вълчев се интересуват от живота и делата ѝ. А Кирил Петров написва книга за нея – „Единствената“. 
През май 2017 г. в Бойница е открита паметна плоча на стената на детската градина, която носи името на Йонка Маркова. Така завинаги е увековечена българската героиня. 

Родена е в Бойница през 1855 или 1857 г. и петгодишна остава кръгъл сирак. Има две сестри. Дадена е за отглеждане в семейство от Кула, Видинско. Става слугиня в дома на Хаджи Ценков от Видин. Когато е на 11 години, насила я омъжват за 25-годишния малоумен ратай Въло, от когото избягва след 3 месеца и се връща в село Бойница. В знак на протест и от свободолюбие тя започва да се облича в мъжки дрехи, запасва кавал на червения си пояс. В мъжки премени ходи до края на живота си. Наричат я „мъжката Йона“, „лудата Йона“. 

Тя наистина е своенравна, но в гърдите ѝ бие нежно сърце, което силно обича Отечеството и откликва на тегобите на поробените души. Не търпи неправди, бори се за свобода и независимост. Винаги работлива, вярна на приятели и сънародници.

Става овчарка, пасе добитъка заедно с братовчедите си и вечер край огъня слуша разказите за смелата Бояна, за бунта на селяните за земя, за дядо Иван Кулин – водач на Видинското въстание през 1850 г. 

Йона се упражнява в стрелба с бащината пушка. По това време се обсъждат бунтовете и боевете, надеждите за свобода след Априлското въстание, а на една ръка разстояние се води Сръбско-турската война. 

Не е известно как на 19 май 1877 г. стига до Кишинев, където се сформира Българското опълчение. Сред брадатите и мустакати храбреци Йонка се записва с името Иван Марков, защото се опасява, че като жена няма да бъде приета сред бойците, тръгнали да мрат за Отечеството.

Зачислена е в Четвърта дружина и получава пушка от френската система „Шасло“ – морално и физически остаряло оръжие, което донякъде би могло да се използва за полицейски цели. Бие се при защитата на Шипченския проход, в боевете при Шейново и при Стара Загора. Проявява забележителна храброст, показва се като голям юнак. За проявената от нея самоотверженост и смелост е наградена с Георгиевски кръст. 

Сетне участва в Балканските войни и в Първата световна война. Общо в пет войни се сражава, като винаги се проявява като съзнателен, дисциплиниран и смел войник. Йона участва в боевете при Трън, Сливница, Цариброд, Пирот. Когато вижда как при наложило се отстъпление в едно от сраженията бойците зарязват оръдията в близкото мочурище, тя силно негодува: „Момчета, защо оставяте оръдията в ръцете на врага?“ Засрамените мъже се връщат и спасяват оръдията. 

За храбростта ѝ министърът на отбраната издава заповед всяка година да ѝ се сменят военните дрехи. 

В Сръбско-българската война се сражава във Втора видинска дружина. Запомнена е, че в боевете при Три уши е на предна линия, повежда в атака бойците и вика с пълен глас: „Напред! Урааа!“.

За смелостта ѝ я поздравява ротмистър Бендерев. Наградена е с дрехи и орден „Свети Александър“ – четвърта степен.
Александър Батенберг я удостоява със сребърен орден „За храброст“ за участието ѝ в сражението при Одрин, като при връчването на ордена казва: „Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Нека примерът ти да бъде винаги жив!“.
След Освобождението се омъжва за съселянина си Нако Дамянов, с когото по време на Сръбско-българската война са в един взвод и заедно се сражават в битката при Одрин. Но съпругът ѝ е недоволен, че Йонка остава да служи в Българската армия, и се развежда с нея. Живее разведена и ходи все в мъжко облекло. 

Йонка изпълнява и специални задачи на Военното разузнаване. При трудова злополука обаче окуцява, но въпреки това, щом е обявена Първата световна война, тя пак се записва доброволка. Продължава да участва в подготовката на бойците, като изнася до края на живота си беседи пред войниците. Подготвя ги за сраженията, учи ги да бъдат смели, храбри, самоотвержени.
Йонка Маркова живее в мизерия – като повечето ни герои от войните, и се разболява. Отначало я лекуват във Видинската военна болница, а после – във Военната болница в София. Има народна пенсия от 40 лева! 

На сесията на Шестото обикновено народно събрание през 1896 г. народният представител М. Гицов предлага да ѝ се гласуват граждански и политически права, но в залата се чува смехът на народните депутати: „Права на жена?!“.

Йонка Маркова взема последната си пенсия през юли 1921 г. Умира през 1923-та на 68 години. Погребана е с почести и духова музика.