Княгиня Мария-Луиза навърши достолепните 93 години на 13 януари. Тя живее в красива къща в Ню Джърси, близо до Ню Йорк, която пази много исторически символи и спомени от Царство България. Има трима синове и една дъщеря, които са се установили на различни места – в Португалия, в Канада, в САЩ. Радва се и на много внуци. За съжаление, миналата година княгинята загуби съпруга си – Бронислав Хробок, за кого се грижеше с всеотдайна обич.
„Познавам княгинята като много организиран и всеотдаен човек. Няма случай да си идва в София и да не носи дарение за някоя социална институция, да не е прегърнала някаква обществена кауза. Тя е пример за памет, родолюбие, съпричастност“, сподели Цветелина Узунова – дългогодишен прессекретар на цар Симеон II.
Мария-Луиза е първото дете на цар Борис III. Родена е в София на 13 януари 1933г. Кръщава я Софийският митрополит Стефан – Екзархът на Българската православна църква. Носи името на баба си Мария-Луиза Бурбон-Пармска, която е първата съпруга на цар Фердинанд, пише Bwoman.bg. Родовите връзки с европейската аристокрация могат да се проследят няколко века назад. По майчина линия Мария-Луиза е внучка на последния италиански крал Виктор Емануил III и черногорската принцеса Елена. Това е така, защото царица Йоанна – майка ѝ, е дъщеря на краля.
Всички, които познават отблизо княгиня Мария-Луиза, знаят, че в сърцето си тя е българка. Известна е нейната обич към природата, към българските шевици и традиции. Образованието си получава както от учители в двореца, така и като редовна ученичка в Началното училище „Неофит Рилски“ в столицата. Едва 10-годишна, тя преживява огромна тъга, когато на 28 август 1943 г. умира обичният ѝ баща цар Борис III. През целия си живот не спира да търси факти, доказателства, архиви, които да разкрият истината какво е станало с тленните му останки. „Да не можеш да се поклониш на гроба на баща си е много жестоко“, споделя тя. Както е известно от историята ни, след кончината на царя той е погребан в Рилския манастир. Но след идването на власт на Отечествения фронт ковчегът е изваден и една нощ е закаран във „Врана“, където царица Йоанна построява малък параклис. След като комунистите я изгонват от страната, взривяват параклиса. Така се появяват какви ли не версии какво са направили с тленните останки на владетеля. Още повече че след години сърцето му е намерено в стъкленица. Днес именно то е препогребано в Рилската света обител, а параклисът в парка „Врана“ е възстановен с паметна плоча.
След като напускат България, царица Йоанна и децата ѝ се установяват в Александрия, Египет. Там ги очакват крал Виктор Емануил и кралица Елена, прогонени от Италия от фашисткия режим. Къде да отиде една млада жена, наскоро овдовяла, при това с две деца? Разбира се, при родителите си. Така там малката княгиня започва да учи в училището „Свето сърце“, обгрижвана от ирландски монахини. През 1951 г. се преместват в Мадрид, където тя завършва с отличие колеж за медицински сестри. Така започва и всеотдайната ѝ работа за Червения кръст. Когато е на 24 години, среща Карл Владимир, Принц цу Лайнинген, който е потомък на британската кралица Виктория и на царя – Освободител Александър II. След сватбата, през 1958 г., заживяват в Торонто, Канада. Раждат им се две момчета, като първородният син носи името на дядо си – Борис. Бракът просъществува до 4 декември 1968 г.
Година по-късно княгиня Мария-Луиза се запознава с голямата си любов – поляка Бронислав Хробок, финансист по професия. С него живеят в разбирателство и подкрепа цели 56 години. Раждат им се син и дъщеря. Установяват се още в началото на семейния живот в Ню Джърси, САЩ. През всичките години княгинята помага на български емигранти, участва в събития на нашата общност в Америка, ангажира се с много благотворителни инициативи.
„Всъщност именно на княгинята се пада отговорната задача да провери настроенията в България след 10 ноември 1989 г. по отношение на членовете на царското семейство. Затова се връща първа. Решението вземат заедно с цар Симеон. „Щом почувствах, че условията са благоприятни, се обадих на Мария-Луиза в САЩ, където тя живееше от дълги години. Седни да ти кажа нещо важно – казах ѝ. – Искаш ли да отидеш в България през май? Долових вълнението ѝ от другата страна на линията, после тя подскочи от радост. Исках да отиде някой от семейството ми, който говори български. Характерът на сестра ми щеше да свърши останалото“, спомня си царят.
„Когато пристигнах за първи път в България, мъжът ми и аз летяхме в самолет на авиокомпания „Балкан“ и знаехме къде отиваме – нямаше вече съмнение, български самолет, хората говореха български, радостта беше голяма. Но си казвахме един на друг – като стигнем в София, ще си вземем едно такси и ще отидем на хотел. Повече не очаквахме. Изненадата беше неописуема, когато видях на летището стотиците, хилядите засмени лица, цветята, обичта… Това беше нещо тъй невероятно и чудесно, че не може да се опише“, разказва княгинята в откъс от книгата „Отвъд PR-а“ на Цветелина Узунова.
Все още няма коментари